Сливи

Сливa

Сливата произхожда от умерените климатични зони на Северното полукълбо, Средиземноморието, Кавказ, Северна Америка, Япония и източен Китай, където и сега се среща в диво състояние, характеризиращи се с мека зима и горещо и сухо лято. Това определя изискванията, които има към факторите на растеж и развитие.

Температура. Различните групи и сортове слива, формирани и отглеждани в нашата климатична зона, се развиват и узряват нормално при температурна сума не под 2500°С. По време на зимния покой, сливата понася ниски температути до -32-35°С, а някои сортове - 50°С. След задоволяване на потребностите от студ, със затопляне на времето и развитието на растенията устойчивостта на сливата към ниски температури намаява:
- при неотворени цветове: -1- -5°С
- при пълен цъфтеж: 0.5 - -2.2°С
- при млади завръзи: -1°С.
Активната вегетация при сливата започва при температура над 8-10°С. Температура над 30-35°С действа подтискащо на сливата. Най-чувствителни на ниски температури са плодните пъпки в края на зимата – особено при повратни задържащи се студове.

Влага. Въпреки че понася известна степен на засушаване, особено джанката, сливата е влаголюбиво растение. При липса на достатъчно влага в почвата листата пожълтяват и окапват, плодовете остават дребни с твърда консистенция на плодовото месо. Общото количество вода, което растенията използват за транспирация и се изпарява от почвата от един декар площ при нормална гъстота на растенията за една година е 450-500 куб.м. Разпределено неравномерно по сезони, количеството на валежите при нашите климатични условия за една година е 400-450 куб.м. По тази причина, за да се получи нормален добив, сливата се нуждае от напояване. Особено критични за сливата са периода на наедряване на плодовете и залагането на плодните пъпки. Липсата на влага, съчетана с ниска атмосферна влажност при някои сортове често води до пригори по листата и окапване на плодовете. Най-добрият метод за напояване на сливи е капковото напояване. От друга страна излишъкът от влага при продължително преовлажняване се отразява неблагоприятно върху растенията и често води и до загиването им. Поливайте разумно посредством капково напояване.
Текст - Васил Малинов
Полезни съвети
  • Напояване на сливи
  • Сливата при отглеждане на сухи леки бързо просъхващи почви изисква напояване. Капковото напояване е най-добро за сливата.  
    Критични за сливата са следните фази на развитие:
    - преди цъфтежа през април;
    - при нарастване на леторастите и листата – през май;
    - след юнското опадане на завръзите – началото на юни;
    - големи задушавания през юли и август – при нарастването на плодовете;
    - късно есента – при силно засушаване по време на диференцирането на плодните пъпки. Не трябва да се допуска спадане на влагата под 75-80% от ППВ*.

    * ППВ (Пределна полска влагоемност). Това е максималното количество вода, която почвата задържа трайно след оттичане на гравитационната вода. Различните почвени типове имат различна ППВ. Изчислява се лабораторно.

     


     
  •  
  • Торене на сливи
  • Торенето на сливовите насаждения е гаранция за по-добро развитие и плододаване на овошките.
    Добре е торовете да се внасят едновременно с напояването на дръвчетата за по-добро усвояване.

    Внасят се азот, фосфор и калий, както и оборски тор, който осигурява наличието и на нужните желязо, манган, бор, молибден, кобалт, цинк. Оптималната азотна норма е около 50 кг амониева селитра на декар или 50 г на квадратен метър. Торът се внася на две равни части – половината през пролетта преди цъфтежа и другата половина – в края на май-началото на юни след опадането на завързите.
    Фосфорът се внася в размер около 50-60 кг суперфосфат на декар. Използва се и калиев хлорид около 50-60 кг на декар – той се внася заедно с фосфорните торове като запасяващо торене за срок от три години.

    Капковото напояване е най-удачния метод за подаване на разтворими торове към дръвчетата. Посредством капковото напояване торовите частици се разполагат директно в коренообитаемия слой на почвата. Торовете се инжектират в поливната система посредством инжектор. Съществуват и други методи за фертигация. 

    Сливата се нуждае и от органични торове (оборски тор), които освен основните микроелементи азот, фосфор и калий, съдържат и важните за овощните растения желязо, манган, бор, молибден, кобалт, цинк. Тези торове обогатяват почвата с органични вещества, които съдействат за увеличаване на полезните микроорганизми и за подобряване на почвената структура. Освен това действието им продължава 2-3 години. Най-подходящият срок за внасянето на оборския тор е през есента, но ако се изпусне този момент, това трябва да се направи рано напролет. На по-богати почви, каквито са черноземите, нормата е 2-3 тона на декар за срок от 3 години, а на по-бедните, каквито са сивите горски, нормата може да достигне до 6 тона.
  •  
  • Засаждане на сливи
  • Засаждането на сливовите дървета става най-често през есента. В зависимост от сорта, трябва да се определи какви да бъдат разстоянията между отделните овошки, ако насажденията ще са по-големи. Обикновено са между 6х5 м до 5х4 м. Тези сортове, които формират по-голяма корона, се засаждат на по-големи разстояния между тях.

    На самото място, при положение, че е риголвано, се правят посадъчни ямки с размери 60х60 см и дълбочина 50 см, а на нериголвани места - 100х100 см и дълбочина 70 см. Изкопаната почва се размесва с 15-20 кг оборски тор, както и калиев и фосфорен тор. След това трябва да се опреснят корените на избраната фиданка, като здравите от тях се намалят с 1-2 см, а повредените се отрежат до здрава тъкан. Корените се потапят в каша от пръст и пресен говежди тор. Засажда се от два работника. Единият поставя дръвчето в средата на ямата, а другият я запълва с пръст.

    След като пръстта се разпредели добре между корените,се прави притъпкване. Кореновата шийка трябва да се намира на 2-3 см над повърхността на почвата. След засаждането дръвчето се полива с 20-30 л вода и околостъблената чаша се посипва със суха пръст или се мулчира с оборски тор.  За доброто развитие на дръвчетата се препоръчва поливане с капково напояване. Капковото напояване гарантира прихващане на младите дръвчета. Повече на напояване на сливата.

    Торене и засаждане на сливи

    Деси Голичева
    Аквамат 2000 ООД
  •  
  • Резитба на овошките
  • Резитба на овошките

    Резитбата е специфично мероприятие, с помощта на което може да се въздейства върху цялото растение и върху отделните клони и клонки и по този начин се регулират растежът и плододаването. Те са основно три вида: за формиране на короната, за плододаване и за подмладяване. Различните видове резитба се правят в зависимост от възрастта, растежните особености на сорта, степента на цветообразуването и др. Чрез тях се насочва растежът за правилно формиране короните на младите растения, а през периода на плододаването се поддържа относително равновесие между растежните и репродуктивните прояви. При силно застарелите растения с резитбите може до известна степен да се удължи плододаващият период.
    В зависимост от овошките и вида на подложките, които се използват, могат да се формират корони с подобрена етажна корона, свободно растяща, чашовидна, вретеновидна и други. Всяка една от тях се прави по определена схема и в съответствие с растежните особености на дърветата.

    По време на формирането на короните започват резитбените операции, свързани с плододаването на овошките. През този период обаче те са съвсем ограничени. След засилване на плододаването и затихване на растежа във връхните части на короната се засилват и резитбите, необходими за поддържане на растежа и за регулиране на плододаването. Те продължават до края на живота на дървото. Без такива резитби короните се сгъстяват, растежът рязко намалява и процесите на съхнене бързо се увеличават. Нарушава се и редовността в плододаването, влошава се качеството на продукцията и се скъсява продължителността на плододаващия период. При резитбите за плододаване всяка година се извършва просветляване на короната. По-силно се прави то във връхната и периферната й част, където растежът е най-силен и това довежда до сгъстяване и засенчване във вътрешността.

    При прореждането се премахват преди всичко сухите, счупените и болните клонки, някои от взаимно преплитащите се и такива, които имат силен растеж, насочен към вътрешността на короната. От обрастващите клонки се премахват предимно силно изтощените от плододаването, които са с много слаб растеж, а също така и излишните лакомци.

    Встъпилите в пълно плододаване дървета освен от прореждане се нуждаят и от редовни резитби за съкращаване на обрастващите клонки. Целта е да се намали броят на растежните и плодните пъпки, чрез което се стимулира растежът на останалите, подобряват се цветообразуването и редовността на плододаването. Колкото по-силно застаряват дърветата като цяло, а също така и отделните клонки, толкова по-силни резитби за съкращаване са необходими. Редовната и подходяща по сила резитба за съкращаване при редовно торене, напояване, растителна защита и поддържане на почвата засилва растежа и плододаването на дървото. Напояването на овошките е добре да става посредством капково напояване и да се извършва едновремнно с наторяването /фертигация/.  Доброто състояние на коренообитаемия слой на почвата е друг важен фактор за доброто състояние на овошките. 

    Резитбата за подмладяване се прилага към края на периода на пълното плододаване при твърде слаб растеж и засъхване на върховете скелетните клони в значителна степен и при непровеждана контурна резитба. Всяко дърво се оглежда внимателно, преценява се гъстотата му, засъхналите на скелетните клони и разклонения, израслите лакомци. В зависимост от общото състояние на дървото, скелетните клони и разклонения се съкращават с около 1/3 от дължината им, понякога повече. Прореждат се лакомци, при необходимост се прави и детайлна резитба. Тази резитба може да е умерена или силна. И при нея съкращаването се върши на подходяща вертикална клонка или лакомец. Не се оголват долната и средната част на скелетните клони и разклонения. Имат се предвид и сортовите особености. Резитбата не е панацея и не се върши шаблонно. Тя напомня решаване на отделна задача от математиката. За да се получи очакваният ефект от нея, трябва да се предшества от обилно органоминерално торене, замазване на раните с диаметър на 2,5 см. и пръскане на дърветата с бордолезов разтвор.



Капков маркуч Мрежа срещу градушка Мрежа срещу птици Борба с плевелите Инжектори за тор 

Свързани продукти

Онлайн магазини