Хипеаструм

по материали от gradinata.bg

Хипеаструмите винаги са пленявали със своята царствена красота. В цветарските магазини се предлагат както прекрасни букети от тях, така и отделни луковици, а също и саксии с форсирани растения, готови всеки момент да цъфнат. Много е трудно да се избере в цветните каталози най-красивият сорт - огромното им многообразие залива с море от багри.

Названието хипеаструм е съставено от две латинизирани гръцки думи - hippeios (конник, рицар) и astron (звезда). Преводът "рицарска звезда" обаче не се е наложил и повечето от любителите наричат цветето амарилис.

Тъй като произхождат от едно и също семейство - Амарилисови, двете цветя наистина много си приличат, но имат и съществени отличия. На първо място - родината. Амарилисите (Amaryllis belladonna) произхождат от Южна Африка, а хипеаструмите - от Южна Америка. При амарилиса луковицата е значително по-малка. Правият цветонос на хипеаструма е увенчан с 2-4 много едри цвята, а този на амарилиса - с 4 до 12, но по-дребни. Цветовете на амарилиса са силно ароматни, докато тези на хипеаструма не миришат. При това амарилисът се среща много рядко като саксийно растение и е почти непознат у нас.

Хипеаструмът има много интересна биологична особеност, която дава възможност цъфтежът му да се "програмира". В неговата луковица се развиват едновременно няколко съцветия, което не се среща при останалите луковични цветя. Отделното съцветие се формира след всеки 4 листа, поради което по броя на листата може да се определи колко цветоноса ще покарат през следващата година. Колкото са по-големи грижите за цветето в периода на растежа, колкото повече листа се образуват, толкова повече ще бъдат и цветовете.

И така, купуваме си луковица от хипеаструм. Тя трябва да бъде здрава, с диаметър, не по-малък от 10 см. Не бива да бързаме с посаждането й. Преди това е добре да й се наложи "карантинен период" за десетина дни. Настаняваме я на светло и сухо място за 5-6 дни с дънцето нагоре. Ако за това време не покаже някакви признаци на заболяване, засаждаме я в чист, леко овлажнен пясък, за да стимулираме образуването на корени. Едва след това я посаждаме в постоянната й саксия.

Саксията трябва да е подбрана в съответствие с големината на луковицата. Тъй като хипеаструмите не обичат твърде просторните съдове, разстоянието между стената на саксията и луковицата не бива да е по-голямо от 3 см. На дъното непременно се прави дренажен слой от парчета от счупена глинена саксия, дребен чакъл или керамзит. Почвата трябва да е рохкава и богата, добре да пропуска водата и въздуха. Малобройните корени на хипеаструма са много чувствителни към недостига на кислород и в тежки, плътни почви бързо загиват. Под луковичното дънце е добре да се насипе около 1 см чист пясък. Луковицата се засажда така, че поне половината й да е над почвената повърхност.

При различните видове и сортове хипеаструми цветната стрелка се появява или едновременно с листата, или преди тях.

За да протекат нормално растежът и развитието, докато цветоносът не достигне 10-15 см, не се дава вода или се полива съвсем символично. Когато цветоносът порасне достатъчно, поливането се увеличава. За да не се мокри откритата част на луковицата, което може да причини загниване, водата се налива в подложката. Хипеаструмите се чувстват великолепно на места с южно, югозападно или югоизточно изложение. По време на развитието си се нуждаят от много светлина и топлина, а по отношение на водата по-добре понасят засушаването, отколкото преполиването. Не е нужно и да бъдат оросявани. От праха листата се почистват, като от време на време се къпят под топъл душ или се почистват с влажна кърпа. След появата на листата се цветето се подхранва 2 пъти в месеца, като се редуват разтвори на органични и минерални торове.

Не е нужно хипеаструмите да се пресаждат всяка година. Това може да става на 2-3 години, но след всеки период на покой горният слой почва в саксията се подменя с нова богата и лека почвена смес.

Размножаването на хипеаструмите става с внимателно отделяне на луковичките-детки, които се образуват около голямата луковица. Някои нови сортове обаче не образуват детки и ако не можем да си купим точно този, който желаем да имаме в няколко екземпляра, се налага разделяне на луковицата. Тя се нарязва с много остър нож на 8-10 части, като всяка трябва да има част от кореновото дънце. Частите се засаждат в дезинфекцират едър пясък така, че върховете им да са на повърхността. При около 20 градуса вкореняването става за около месец.

Цветето се настанява на светло място и се полива и подхранва умерено през всички сезони. Листата се появяват непрекъснато, няма изразен период на покой. Цъфтежът може да настъпи през зимата, през пролетта или през лятото.

За да цъфне хипеаструмът непременно през зимата, през октомври саксията с луковицата се поставя на много топло място и не се полива, докато не се покаже върхът на цветоноса. Тогава цветето се поставя на перваза и започва поливането от подложката с топла вода. След прецъфтяването редовно се полива и подхранва до август. След това се дава съвсем малко вода, докато листата засъхнат. Тогава поливането спира, за да премине периодът на покой - 1,5-2 месеца. През октовмри луковицата се пресажда в нова почва и цикълът се повтаря.