Берберис

по материали от gradinata.bg

Дори скромните градински центрове предлагат голямо разнообразие от бербериси. Преди да купите, непременно проверете височината, която конкретният сорт се очаква да достигне. Има както джуджета, така и гиганти, и лесно ще намерите берберис за алпинеум, за храстов бордюр, за жив плет, за покриване на насипи, за жива преграда или за ефектно единично растение. Всички сортове са бодливи, гледат се лесно и почти нямат нужда от подкастряне. Багрите са малко - от бледожълто до оранжево. Винаги купувайте растения, отгледани в контейнер.

Сортове. Вечнозелените сортове се отглеждат заради декоративните тъмнозелени листа - много от тях имат и ефектни цветове. Двата най-популярни сорта са В. darwinii (2,4 м, лъскави листа, които приличат на миниатюрни листа на див чемшир, тьмножълти цветове през април и пурпурни плодчета наесен) и В. stenophylla (2,7 м, извити клонки с жълти цветове през април и май). Вечнозелени са В. verruculosa (90 см, лъскави листа, черни плодчета), В. candidula - за почвопокривно (60 см, гъсти туфи с жълти цветове през май) и В. julianae - за жива преграда (2,70 м, листата почервеняват наесен). Листопадните сортове се отглеждат заради пъстрите листа и ярките плодчета. В. thunbergii (1,5 х 1,5 м) е основният вид с яркочервени есенни листа и плодчета. В. thunbergii atropurpurea (1,8 м) и джуджето му 'Nana' (60 см) са с тъмнобронзови листа, които почервеняват наесен. В. thunbergii Aurea (1,5 м) е с жълти листа. Още по-пъстър е В. ottawensis Purpurea (1,8 м) с гъсти пурпурни листа.

Място и почва. Всякаква градинска почва, на слънце или полусянка.

Подкастряне. Не е необходимо - отстранете счупените или нежеланите клонки от листопадните видове през февруари, а от вечнозелените - веднага след прецъфтяване.

Размножаване. Чрез отводки или заложете резници в сандъче на открито през лятото.