Шибой

по материали от gradinata.bg

Аромат и елегантност, съченати с хармонична форма и красиви багри - шибоят отдавна се е утвърдил като едно от най-обичаните градински цветя. Като културно растение се отглежда от 1570 година. Той принадлежи към семейство Кръстоцветни, което го прави близък роднина на зелето. Но освен общите болести и вредители, двете растения нямат много видими прилики.
Родът шибой (Matthiola), наброява около 50 вида едногодишни, двугодишни и многогодишни тревисти растения и полухрасти, разпространени в Средна Европа, Средиземноморието, Азия и Африка. В градините най-често се среща летният шибой. В резултат на дългогодишна селекция днес съществуват около 600 сорта.

Стъблата на шибоя са изправени, високи 20-80 см, разклонени. Цветовете са прости или кичести, много ароматни, събрани в гъсти четковидни или класовидни съцветия с различна големина и форма. Окраската им е розова, бяла, лилава или жълта. Простото цветче има 4 венчелистчета и увяхва за 4-5 дни, а кичестото има до 70 венчелистчета и запазва свежестта си цели 20 дни. Семената са много дребни, запазват кълняемостта си до 6 години.

Сроковете на цъфтеж са твърде различни в зависимост от вида и сорта шибой - някои зацъфтяват през пролетта, а други - от средата на лятото до късна есен, началото на цъфтежа за едни сортове е 50-70 дни след покълване на растенията, а за други - чак на втората година. Така че за да избегнете разочарованията, най-дорбе се поинтересувайте за характеристиките на конкретния сорт. Семената се засяват обикновено през април. Зле понася пресаждането, така че най-добре е да се сее на постоянно място.

Шибоят е непретенциозен, развива се добре в най-разнообразни условия, стига влажността на почвата и въздуха да е достатъчна. Все пак предпочита откритите слънчеви места. Чувствителен е към водата - както задържането й, така и продължителното засушаване може да бъде пагубно за него. Почвата трябва да е лека, плодородна, песъчлива, добре дренирана, с неутрална или основна реакция. В годината на засаждането му не бива да се добавят органични торове. Добре понася умереното подхранване с минерални торове. За съжаление е податлив на вредители и гъбни заболявания, борбата с които трябва да се води своевременно.

Шибоят има една интересна особеност. Кичестите му форми не дават семена, тъй като от всичките им тичинки са се образували венчелистчета. Но въпреки това те също се получават от семена. Събират се от растенията с прости цветове, които не са особено декоративни, а при потомството им част от шибоите са с прости, а други - с кичести цветове. Чрез селекция са получени сортове, при които кичестите растения са 60, 80 и дори 90%. Освен това повечето от тях имат изработен и сигнален признак, който позволява още при съвсем младите семеначета да се разбере кои ще бъдат с кичести цветове.

Изискан и много декоративен, шибоят придава стил на цветните лехи. Сортовете с различни цветове, височина на растенията и периоди на цъфтене позволяват многобройни комбинации. Но най-атрактивното му качество е неговият аромат. Той се засилва с настъпването на вечерта, което го прави фаворит в близост до пейки, беседки и тераси. Развива се добре и в контейнери на балкона. Поставени във ваза, цветовете на шибоя се запазват до 10 дни, изпълвайки с аромата си цялата къща.

Светлина: обилно слънце.

Вода: не понася нито преполиване, нито засушаване.

Подхранване: умерено подхранване с минерални торове.