Дороникум (Жълта маргаритка)

по материали от gradinata.bg

Родът Дороникум включва около 30-40 вида растения, разпространени в планинските райони на Европа и Азия. Странното си име са получили от арабската дума „doronish", с която ги наричат на Изток. По-популярното им название обаче по цял свят е жълта маргаритка. Всичките имат слабо разклонени изправени стъбла. Листата им са малобройни, долните са яйцевидно-сърцевидни, с дълги дръжки, събрани в подобие на розетка в основата на стъблото. Горните, разположени на цветоносните стъбла, са продълговати, наредени последователно. Височината н цветоноса може да бъде от 15 до 150 см в зависимост от вида. Цветът-кошничка е обагрен в ослепително жълт цвят и при отделните видове диаметърът му достига от 4 до 12 см. Обикновено кошничките са единични, но при някои видове са събрани по 2-6 в щитовидни съцветия. Езичестите цветчета са подредени по края на кошничката в 1-2 реда. Култивирани са десетина вида дороникуми, но в градините най-често се отглеждат не повече от три-четири вида.

Отглеждане:
Дороникумите са едни от най-непретенциозните растения за градината. Задоволяват се със всякаква почва, но на силно песъчлива остават сравнително ниски. Най-добре се чувстват, ако почвата е плодородна и рохкава. Тогава показват цялата си красота. Виреят и на открити припечни места, но най-добре се развиват под леката сянка на дърветата. Не бива обаче да се садят твърде близо до стволовете, защото тогава изглеждат помръкнали и по-зле развити. Крайпътният дороникум обаче расте добре само на силно слънце.

В дебелите и силно разклонени коренища на дороникумите се събира достатъчно количество запасна влага, за да могат да преживеят в природата и силни засушавания. В градината обаче не бива да ги лишаваме от поливане през сухите и горещи дни, особено по време на оформянето на цветните пъпки и на цъфтежа, защото иначе ще прецъфтят много бързо. Ако почвата не е достатъчно хранителна, през периода на активен растеж (април-юни) е добре с леко накопаване около храста да се внесе малко прегорял оборски тор или разтвор от минерален тор за цъфтящи растения. След прецъфтяването дороникумите бързо губят привлекателността си и е добре да се изреже надземната им част. Ако обаче отглеждаме грижливо крайпътен дороникум, не бива да бързаме с изрязването, защото най-вероятно той ще разцъфти отново в края на лятото.

На едно място могат да растат дълго време но прореждането на старите храстчета през 4-5 години ще им се отрази добре. Това става или през пролетта, преди да са се развили, или след като цъфтежът приключи. Поради месестите корени, които трудно изсъхват, можем при нужда да направим разделянето даже и по време на цъфтежа, стига да извадим дяловете с повечко пръст. По този начин става и размножаването - разделените коренища се засаждат на нови места. Може да си отгледаме дороникум и от семена, като ги засеем на избраното място през април-май. Семената покълват лесно и младите растения се развиват бързо. Разреждането става през август, като между отделните храстчета се оставя разстояние от 30 до 50 см в зависимост от вида.