Лизимахия (Ленивче)

по материали от gradinata.bg

Лизимахиите са голям род от семейство Игликови. Разпространени са в умерените и субтропичните области на Северното полукълбо, повечето растат в Китай. У нас също се срещат няколко вида, които притежават несъмнени декоративни качества.
Монетолистната лизимахия (L. nummularia) вирее из сенчестите гори, по влажните ливади, по бреговете на блатата и водоемите. Пълзящото й стъбло достига до 30 см. Овалните листа са много красиви. Цъфти от май до август. Най-ценното й качество е способността да расте и на отвесни повърхности.
Точковата лизимахия (L. punctata) цъфти разкошно на полусенчести и слънчеви места с плодородна почва Лимоненожълтите й цветове окичват слабо разклонения връх на високото до 90 см стъбло през юни-юли. Много бързо образува плътни групи и е особено ефектна до водоеми и в миксбордери.
Обикновената лизимахия (L. vulgaris) достига 50-100 см височина. Цъфти през юни-август и чудесно разкрасява сенчести влажни места.
За украса може да се ползват направо диво растящите лизимахии, а някои разсадници предлагат и култивирани. Под короните на дърветата ярките им жълти цветове светят като малки слънчица. По отношение на почвата нямат особени претенции, освен че трябва да е постоянно влажна. А ако е богата и рохкава, се разрастват извънредно бързо, като образуват плътни килими. С местните видове лизимахии може да се декорират всякакви влажни места, които искаме да са плътно покрити с растителност.
Несъмнена фаворитка сред всички лизимахии обаче е въведената в култура съвсем скоро - през 1992 г., гъстоцветна лизимахия (Lysimachia congestiflora). Пренесена е от Китай и под името Yellow Lissi (Жълтата Лизи) печели сърцата на любителите на цветя по цял свят. Тепърва от нея се създават сортове, но и сега предлаганите“Лиси” (“Lyssi”) и “Аутбък сънсет|” (“Outback Sunset”) са изключително привлекателни.
Жълтата Лизи е тревисто многогодишно растение. Леко увисващите клонки достигат до 40 см дължина. Те са мъхести и гъсто покрити от сочни яркозелени или пъстри листа. От май до октомври по краищата на клонките се разцъфтяват обилно златистожълти цветчета, събрани в чадърести съцветия. Често цветчетата са с червено гърло. Интересно качество на това цвете е самоподдържането на съцветията – не е нужно, даже е вредно да се премахват прецъфтелите цветове. Между тях се появяват нови и съцветията стават все по големи и красиви.
Лизимахията вирее добре, когато е засадена в плодородна пропусклива почва и е настанена на много светло място, което обаче не се припича от обедното слънце. Полива се умерено и се подхранва с комбиниран разтворим тор за цъфтящи растения. За по-силно разклоняване на няколко пъти връхчетата се премахват.Когато настъпят застудяванията, цветето се внася в прохладно светло помещение с температура 12-15 градуса, за да презимува. Докато почива, се полива по-рядко и с по-малко вода. През пролетта се прехвърля в нова богата почва и се изнася навън, за да краси балкона от висящата си кошница.
Размножаването става с връхни резници с 2-3 двойки добре развити листа. Те се вкореняват през пролетта и лятото в торфена почва. За по-бързо образуване на корените може да се потопят в стимулатор за вкореняване, но дори без него, покрити с найлонов плик за поддържане на необходимата влажност, пускат корени за 1-2 седмици.
Лизимахията е чудесна балконска украса. Засадена във висяща саксия, със своите леко увснали стъбла, завършващи с китка жълти цветчета, създава слънчева и радостна атмосфера. Освен тове е и великолепен фон за други цветя.