Сандерсония

по материали от gradinata.bg

Сандерсонията е още едно бижу, току що появило се в нашите домове. В почвата растенията оформят клубени, в които натрупват резервни хранителни вещества и служат за размножаване. Стъблата са нежни, достигащи до 60 см височина. По тях срещуположно са наредени по десетина приседнали листа. Те са удължено елиптични, като на връхчетата на някои от тях се оформят мустачки, които служат за прикрепване на стъблата към подпори, за да не полягат.
Най-чаровни в сандерсонията са подобните на наведени фенерчета цветчета около 2,5 см дълги. Те са жълто-оранжеви, излизат на къси тънки дръжчици от пазвите на листата и се отварят последоватено отдолу нагоре по стъблото от май до август.
У нас задени на открито на слънчеви места с добре дренирани почви те успяват, но е твърде рисковано. По-добре е да се отглеждат в саксии или сандъчета и да украсяват балкони и тераси през цялото лято. Когато настъпи опосността от застудяване растенията вече са погрознели, стъблата и листата скоро ще изчезнат. Тогава внесете съдовете, без да изваждате глубените в помещения с температура около 10-12° С. През зимата не поливайте, за да премине задължителният период на почивка. Ако сте едни от първите, отгледали сандерсония у нас, то е време да я подготвите за зимата.
Ако обаче растенията са били на открито в градината, веднага след повяхване на стъблото ги извадете, за да не загубите клубените. Трябва да ги съхранявате цяла зима в сух торф или стърготини при условия, където температурата е поне 5-6° С.
Клубените се засаждат през април. На открито разстоянията трябва да са поне 30 х 30 см. В саксии или сандъчета се засаждат по няколко клубена на дълбочина 5 см. Почвената смес трябва да е лека, пропусклива. Съставя се от равни чести чимовка, листовка и пясък. През цялото лято растенията се поливат така, че почвата да е умерено влажна.

Светлина: слънчево място
Поливане: умерено
Торене: угнил оборски тор.