Физалис

по материали от gradinata.bg

В рода Физалис има около 115 вида. Сред тях има декоративни, зеленчукови и лекарствени растения. Плодът на всички тях е скрит в кутийка във формата на фенерче.
Плодовете им са богати на пектин, захари и витамин С, съдържат белтък, органични киселини и микроелементи. Зеленчуковият физалис се цени особено през есенно-зимният период, защото се съхранява дълго време. Дори и след 3 месеца съставът му остава същият. Употребява се в свеж вид, за приготвянето на мармалади, сокове, компоти или сушен. Желиращите му свойства са неоценими при консервиране.
Физалисът не е капризен, може и расте на всякаква почва. Отглежда се чрез директно засяване на семената или пък чрез разсад, който трябва да се разсади при 30-35 дневна възраст. Семената покълват при температура 10-12°С. От 6 до10 дни след засяването се появяват пониците. Младите растения през пролетта и възрастните през есента издържат до минус 2°С, но при минус 3-4°С се нуждаят от укритие. Можете да засявате през април-май или в късна есен на редове през 50-70 см един от друг. Във фаза два същински листа посевите се прореждат, понякога и на два пъти, като се оставят по 6 растения на 1 кв. м. Разсадът се засажда в средата на май по схемата 70х35 см. Грижите са стандартни - разрохкване на почвата, прекопаване, при силна суша - поливане. Растенията трябва да се подхранват два пъти през лятото с минерални торове. Първият път - във фаза 2-3 същински лист, вторият път - прези цъфтежа.
В прохладно и дъждовно лято и на ниски участъци се препоръчва да съкращавате растенията, а в края на юни да прищипвате главното стебло за по-добро образуване и узряване на плодовете. Обикновено това се случва от долната страна на стеблото на 45-60 ден след засаждането на разсада. Узрелите плодове могат да се познаят по изсъхналите фенерчета и характерната окраска. Те трябва да се събират в сухо време. При влажно не се съхраняват добре. Големите плодове на физалиса доузряват добре в прохладно място при температура 1-4°С до пролетта.