През първата половина на месец март разсадът от домати, предназначен за ранно плоско производство, е готов за пикиране. За да се получи оптимален стопански ефект, пикирането трябва да приключи до към 20 - 25 март. Пикиран разсад от домати се използва и за ранно производство в полиетиленовите оранжерии. Грижите и начинът на пикиране са аналогични.

При пикирането трябва да се спазват следните условия:
1. Преди изскубването, ако разсадът е засушен трябва да се полее, за да не се накъса коренова та система.
2. При изскубване разсадът трябва да се сортира по дебелина и височина и да се избират само качествени растения.
3. Почвата, в която ще се пикира, трябва да е оптимално влажна в границите 75-80% от ППВ.
Влажността се проверява с пикировъчно колче. Ако при маркирането отворът се засипе, почвата е суха, а ако по колчето полепне почва - е преовлажнена. При суха почва е желателно предварително да се извърши поливка.
4. Температурата на почвата, на дълбочина 10 см не трябва да е по- ниска от 17-18°С.
5. Пикирането трябва да се прави на дълбочина до котиледонните листа (семеделите). Ако разсадът е прерасъл, трябва да се пикира по-дълбоко.
6. При подръпване на котиледонния лист добре пикираното растение не трябва да се измъква.
7. Непосредствено след пикирането задължително се полива с 5- 10 вода на 1 м2 в зависимост от влажността на почвата.

Техника на пикиране:
С помощта на маркир лехата се разчертава на разстояния 10x10 ст и с пикировъчно колче на тези места се правят ямички, в които се поставят разсадните растения. След като растението се положи в ямичката на съответната дълбочина, пикировъчното колче се поставя на 2-3 см от него под ъгъл около 45°.
Дълбочината на ямичките трябва да бъде съобразена с височината на разсада, следкато се забие в почвата върхът му да достигне до дъното на ямичката. След това се изправя до вертикално положение, при което изместения слой почва притиска стъблото на растението. В края на операцията пикировъчното колче се изважда от почвата, а оформената от него вдлъбнатина се използва за поливане на пикираното растение.

Важно условие за получаването на здрав и висококачествен разсад е полагането на системни грижи:
1. Умерено поливане, без преов- лажняване на почвата. Ако по обяд се наблюдава завяхване на растенията, сутрин се полива с 5-6 литра вода на 1 м2.
2. Поддържане на оптимална температура. Благоприятни температури за растеж и развитие на разсада са 18±4°С, като максималната нощна температура е 18°С, максималната дневна температура 25°С; минимална температура до закаляване - 14°С и след закаляване минималната температура е 10°С. Оптималният температурен режим се поддържа чрез отваряневратите на оранжерията. Когато в полиетиленовата оранжерия са изградени полиетиленови тунели, оптималният температурен режим се поддържа чрез проветряване на малкия тунел, а при слънчево и тихо време чрез отваряне вратите. През първите 5-6 дни от пикирането малкият тунел не се отваря, а при силно слънце се повдигат само двата края на полиетиленовото фолио.
3. Попълване местата на пропадналите растения.
4. Едно разрохкване на почвата, две седмици след пикиране.
5. Подсилване на растенията с почва за допълнително вкореняване във фаза 4-ти - 5-ти лист.
6. Подхранване при слабо развитие на растения та с 18-20 гр/ м2 амониева селитра. Азотният тор се разтваря в поливната вода или се внася преди разрохкването, ако почвата е влажна.
7. Закаляване, което се постига чрез продължи телно проветряване, системно понижаване на температурите и привикване на растенията към по-ниски температури 14-16° С през деня и 10-14°С през нощта, и чрез засушаване на лехите 10-12 дни преди срока на засаждане.
8. Борба с болестите по разсада - сечене и листни петносвания. За тази цел повърхността на лехите, в които ще се пикират растенията се поли- ват предварително с 3-4 л/м3 0,5% бордолезов раз- твор. Така се постига предпазен ефект. Унищожават се причинителите на сеченето по разсада. Пикирането се извършва след като почвата в лехите леко просъхне. Ако се появят признаци на сечене, въпреки третирането на лехите, тогава растенията се поливат с разтвор на Превикур 0,2% или Метил топсин 0,1%. При поява на черни листни петна (Alternaria solani) се провеждат две предпазни пръскания с 0,075% Скор или 0,2% Дитан М45. Първото се прави няколко дни след прихващане на растенията, а второто 2-3 дни преди изнасянето на полето. Разсадът е готов за засаждане на постоянно място 25-30 дни след пикирането. Качественият разсад има тъмно зелен цвят, еднакви междувъзлия по цялата дължина на стъблото и еднаква дебелина на стъблото. Около 3-4 дни преди изнасяне на полето растенията задължително се третират профилактично със смес от Купроцин 0,4% и Би 58 0,1%.

Цветанка Динчева
Институт по зеленчукови култури "Марица"
Списание ПРАКТИЧНО ЗЕМЕДЕЛИЕ Бр. 5, 2007

При климатичните условия в нашата страна, за ранното полско производство на редица основни зеленчукови култури се налага предварителното производство на разсад. Известно е, че произ-водството на качествен разсад гарантира до голяма степен получаването на добра зеленчукова реколта. Използването на добре отгледан зеленчуков разсад позволява производството на по-ранна реколта, по-пълно гарниране на посева, намалява разхода на семена, улеснява земеделските практики срещу неблагоприятните атмосферни условия и вредителите по културите. За отглеждане на зеленчуков разсад за ранно полско производство се използват различни култивационни съоръжения: стоманено стъклени и полиетиленови оранжерии с допълнително отопление, парници и лехи с тунелни покрития и др. В тези съоръжения се използват най-различни субстрати (органични и минерални) и торопочвени смеси, които позволяват да се отглежда доброкачествен разсад. Известно е също, че в началното си развитие зеленчуковите растения имат редица изисквания към почвеното плодородие -физични свойства, подходяща структура на почвите с висока поглъщателна способност, съдържаща необходимите леснодостъпни за растенията хранителни елементи. В куптивационните съоръжения се налага да се полагат постоянни грижи от поникването на семената до разсаждане на разсада на постоянно място, а те са:
Поддържане на оптимален топлинен режим. Към сеитба на семената от домати се пристъпва, когато температурата на почвената смеска е 18-20° С, а на въздуха - 20-25° С. При отглеждането на разсад от домати, температурата на въздуха в култивационните съоръжения се поддържа в следните граници: от сеитбата до поникването - 20-25° С; непосредствено след поникването, докато котиледоните позеленеят-10-12° С: след поникване. при ясни дни - през деня -20-22° С и през нощта - 16-18° С; при облачни дни съответно: през деня -16-18°С,а през нощта-14-16° С. През последните 10 дни преди разсаждането разсадът се закалява, като температурата се поддържа 15-17°С.
Поддържане на оптимална влажност на почвата и въздуха. Чрез поливния режим следва да се подсигури добър растеж и нормално развитие на зеленчуковия разсад. Поливането трябва да се извършва само когато това е необходимо. Особено внимание в тази насока следва да се обръща, когато разсадът се отглежда в парници, отопляеми с оборски тор. При този случай се има пред-вид, че влажността на почвата е по-висока, поради изпарението на влага от оборския тор. Поливането на разсада следва да се извършва с хладка вода - 20-25° С. Честото поливане също е недопустимо, защото води до изтегляне на растенията и възможност за по-явяване на болести. При доматите се полива само при необходимост с поливна норма 3-5 л/кв. м вода. Разсадите се поливат само с лейка или маркуч с решетка, за де се предотврати унищожаването на младите растения от силната струя вода. Засушаването (особено по-продъл-жително) също е нежелателно. Необходимо е да се подсигури добро осветление.
Поддържане на редовно проветряване в култивационното съоръжение. С редовното проветряване се регулира не само температурният режим, но и влагата във въздуха и почвата. Проветряването обаче следва да се извършва много внимателно, особено когато външните температури са много ниски. 
Подхранване на растенията -извършва се на един или два пъти, преди изнасяне на разсада на постоянно място, при необходимост.
Навременна и правилна борба с болестите, неприятелите и плевелите
Пикиране на разсада. Целта на пикирането на разсада е създаване на по-благоприятно осветление за растенията и осигуряване на по-голяма хранителна площ. С него се поощрява по-силното разклоняване и развитие на кореновата система и прихващане на растенията след засаждането им на постоянно място. Различните видове зеленчукови култури различно реагират на пикирането.  Доматите понасят по-лесно пикирането и се отличават с възможност за по-продължителен период на пикиране. Те обаче също не понасят пикирането в по-напреднала възраст. Най-често растенията се пикират при развитието на първи същински лист и най-късно след образуването на втория. Пикирането се извършва в парници или оранжерии. Обикновено пикирането се прави 20-25 дни след появяването на кълновете. Пикировката се извършва в оранжерии на лехи, в кубчета или щайги. При пикиране в кубчета, кореновата система се развива добре и се запазва при засаждането на разсада на постоянно място; растенията по-малко боледуват и се развиват по-добре. Разстоянията за засаждане на домати при пикиране са 10x10 см. От особено значение е да се създаде и поддържа оптимален хранителен режим за растенията. Най-често разсадените растения са особено взискателни към азот и калий. По-малки са потребностите им от фосфор, но независимо от това, подсигурява нето на растенията с този хрнанителен елемент осигурява по-добро пподообразуване и добив. При необходимост (при-неблагоприятни условия - осветеност, колебание на температурите и др.), които влошават растежните прояви, следва да се извърши подхранване. Най-често подхранването с извършва с азотен тор - амониев нитрат (амониева селитра), като концентрацията на хранителния разтвор не трябва да превишава 2,5 милисименса (ms).
Препоръчва се след подхранването растенията да се напръскат леко с чиста вода, за да се избегнат повредите по растителната маса.  При слънчево време и при високи температури в разсадното помещение не трябва да се извършва подхранване. Необходимо е да се знае, че разсадните растения имат големи изисквания към киселинността и общата солева концентрация на смеската, в която се отглеждат. Почвената реакция (рН) силно влияе върху динамиката на разтворимостта на хранителните вещества в смеската. Най-благоприятно влияние при усвояване на хранителните вещества от разсадните растения се постига при рН - 5,5 - 7,0. Известно е, че не всякога само съдържанието и съотношението на хранителните елементи определят растежа и развитието на разсадните растения. Влияние оказват и редица други фактори: влажността на смеската (субстрата), слънчевата радиация, качеството на поливната вода. Не трябва поливната вода да съдържа хлор, бор, цинк, манган и други.

Д-р Васил Ранков
Списание Практично Земеделие бр.4 2006г.