Вероника

по материали от gradinata.bg

Вероника (Veronica) е цветето, което ни очарова около Великден. Спори се дали са кръстени на света Вероника, или името идва от латинския израз "vera unica", който означава "истинско лекарство". Защото измежду многото видове вероники има и такива с големи целебни свойства, а когато цъфтят, някои от тях са истински красавици. Известни са около 300 вида вероники, които са разпространени в умерените и хладните райони на Земята. Повечето са едногодишни или многогодишни тревисти растения. Само австралийските, които са известни с името хебе, растат като вечнозелени храсти и дървета. Всичките обаче цъфтят с дребни дисковидни цветчета, обагрени в синьо. Те са оформени в класовидни или чадърести съцветия.
В цветарството се използват много видове и форми на това цвете - от скромните почвопокривни до разкошните високо растящи вероники. Те са изключително непретенциозни към условията на съществуване, единственото, без което не могат, това е обилното слънчево греене. Някои видове, като вирджинската и тинтявовата, са влаголюбиви, но повечето издържат на суша. Към почвата нямат никакви претенции, само австрийската и класовидната предпочитат да растат на каменисти места. След прецъфтяването се подрязват и тогава се развиват нови листа, които обновяват растението. Размножаването става със семена, чрез резници и чрез разделяне. Най-лесно става с делене рано през пролетта или през август. Възможно е и самозасяване, тогава просто трябва да насадим младите растения на желаното място.
Вирджинската вероника е висока - достига до 130 см. Отдавна се отглежда в цветарството и са създадени сортове с розови и бели цветове. Може да служи за цветен акцент на моравата, а на брега на водоема е просто възхитителна.
Арменската вероника образува плътни ниски килими. Когато цъфти - през юни, е прелестна, но не губи своята привлекателност и без цветове. Падащите й стъбла са чудесна украса на каменни стени и алпинеуми.
Верониките са отлични бордюрни растения, също така прекрасно изглеждат в алпинеуми, рокарии и подпорни стени. Много от тях образуват плътни туфи, с които може изцяло да се покрият различни добре огрявани от слънцето места. Тинтявовата вероника изглежда приказно на брега на малки водоеми, разположени между камъните в скалистия кът. Като сполучлива зелена маскировка на брега на изкуственото езеро може да послужи ручейната вероника.