Лофофора

по материали от gradinata.bg

Лофофората (Lophophora) е прочута като наркотичен кактус. При това е един от най-необикновените представители на семейство Кактуси. Главната й особеност е пълната липса на бодли. Вместо тях функцията да кондензират влага изпълняват снопчетата груби бели влакънца, които увенчават големите, нарядко разположени ареоли. На тях се дължи ботаническото име на кактуса – от гръцките думи lophos – перчем, пискюл, и phoros – нося. В Мескико го наричат с предколумбовото му название пейотл, а в Щатите – дяволски корен и кактус-пудинг.

Лофофорите са дребни кактуси с кълбовидна форма, леко приплеснати отгоре. На височина достигат 3-4 см, а диаметърът им не надминава 5 см. Ареолите се образуват последователно, което създава впечатление, че са разположени спираловидно. При съвсем младите растения понякога от ареолите се появяват съвсем тънички дребни бодли, които скоро опадат. Власинките по върховете на ареолите може да достигнат до 3 см дължина. Най-гъсти са те във връхната част на растението, но с времето оредяват и окапват.

Цветовете на лофофората са дребни, до 2 – 2.5 см в диаметър, напомнят цветовете на мамилариите. Появяват се от младите ареоли по върха на кактуса. Окраската може да бъде от чисто бяла до жълта и розово-лилава с различна степен на яркост. Рядко баграта е равномерна, по-често пигментацията се концентрира по централната жилка и в края на листчето. Плодовете са бледорозови, продълговати, появяват се почти година след прецъфтяването. Коренът е масивен, реповиден, поради което растенията трябва да се отглеждат в дълбоки съдове. Почвата трябва да е глинесто-песъчлива, смесена с едър пясък и листовка.

През лятото лофофорите се настаняват на слънчево място, като се следи почвата да не пресъхва напълно, но и да не е мокра. Полива се внимателно, защото намокрените власинки може да окапят. През есента поливането постепенно се намалява и растенията се подготвят за абсолютно сухо презимуване при температура 6-10 градуса. През пролетта не бива да се бърза с поливането. Дори сбръчканите през зимата стъбла с повишаването на температурата и въздушната влажност набират тургор, а връхчетата им позеленяват. През този период се внимава слънцето да не придизвика изгаряния по епидермиса. Чак когато нарастването стане видимо, поливането започва.

Размножаването става чрез семена или чрез отделяне на детките. Пресните семена имат добра кълняемост и получените от тях кактусчета се развиват бързо. При правилно отглеждане младите лофофори зацъфтяват, когато навършат 3 години. Тъй като лофофорите образуват много детки, размножаването чрез отделянето им не представлява проблем. Тези, които са близо до почвата, обикновено имат своя коренова система и лесно заживяват самостоятелно.

При нашия климат наркотичните вещества в лофофорите не се образуват, затова не ги яжте!

Светлина: Обилно слънце.

Вода: През лятото умерено, през зимата не се полива.

Влажност на въздуха: Ниска.

Подхранване: Не е нужно.