Градински чай

по материали от gradinata.bg

Градинският чай (Salvia officinalis) е многогодишен вечнозелен полухраст. Съществуват много видове, но само три от тях са най-ценени като етеричномаслена култура, с високо съдържание на ароматни вещества. Известен е още и като божигробски босилек, рожково биле и др. Като лекарствено средство е познато още на старите гърци. Произхожда от средиземноморските страни. Среща се по бреговете на Адриатическо море, особено около Далматинското крайбрежие. Отглежда се в много страни на Европа, предимно като медицинско растение, както и като декоративно. Но свежите и сухите листа са и чудесна подправка за салати от зеленчуци, за ястия от риба, месо, колбаси, сирене, както и в ликьорената и винената промишленост. В медицината служат листата и цветовете. От листата се получава етерично масло, на което те са много богати. В народната медицина листата и цветовете се употребяват като противовъзпалително средство при заболявания на дихателната система (кашлица, бронхит), при стомашно-чревни и кожни заболявания.

Освен етеричномаслено, растението е и медоносно. Стъблата са правостоящи, четириръбести, разклонени, покрити с власинки, високи средно 30-60 см, но достигат и до 80 см . Обикновено се отглежда като декоративно растение, което цъфти през юни-юли с дребни, виолетови, ароматни цветчета, събрани в съцветия. Листата са вечнозелени, продълговати, покрити с мъх, силно ароматни. Цветовете са едри, бели или виолетови, събрани в съцветие метлица. Цъфтят през юни-юли. Плодът е дребно тъмнокафяво орехче. Много красива комбинация става в една леха с гипсофила и лавандула, разположени между рози.

Може да издържи 10 години на едно място

Градинският чай е сухоустойчива и некапризна култура, която не понася преовлажняване. Успешно може да бъде отгледана на сухи, глинесто-песъкливи почви. За предпочитане са слънчевите места, с добре отцеждаща се почва. Размножава се чрез семена и разсад. Семената се засяват директно през ноември или рано през пролетта - февруари-март, на дълбочина 2-3 см. При наличие на разсад, засаждането се извършва от края на март до началото на лятото при разстояние между растенията 40-60 см. Той може да остане на едно място повече от 10 години и когато се засажда голяма площ, предварително почвата трябва да бъде добре обработена и наторена. Размножава се и вегетативно и чрез предварително произведен разсад. Добре е да се избират защитени от ветровете места, топли и слънчеви, с леки глинесто-песъчливи почви, богати с хранителни вещества.

През вегетацията младите растения се окопават 3-4 пъти. През първата година се развиват бавно и затова се препоръчва поливане от края на юни и подхранване с минерални торове в доза 1/3 от основната. През втората и следващите години, се правят 2 поливания през май-юни и юли-август.

Бере се при пъпки

През първата година беритбата е само една във фаза бутонизация. През следващите беритбите са две - през юни и септември във фаза бутонизация.. За листа - през първата година се прибира само веднъж, а през следващите 2-3 пъти. След прибиране на първата реколта, следва подхранване с азотен тор и поливане. През есента се извършва по-дълбока обработка на почвата и загърляне.

Прибраните листа се сушат разстлани на тънък пласт в проветриви помещения или на сянка под навес. От 4 кг сурови листа се получават до 1 кг сухи