Бегония

по материали от gradinata.bg

Предполага се, че броят на хибридите на бегонията е между 1000 и 2000. В това многообразие има растения, които се побират в чашка за яйце, и такива, които могат да покрият стената на остъклена градина. Много бегонии са били селекционирани и отглеждани с цел да бъдат стайни растения. За да се ориентираме в този огромен род, ни е необходима класификация.

Първо, всички бегонии имат няколко общи черти. Основният им белег е, че имат мъжки и женски цветове в съцветия. Обикновено стъблата са месести, а листата - асиметрични. Ботаниците разделят бегониите в три групи в зависимост от подземните органи на растението. Групата коренищни имат удебелени стъбла под земята, които се използват за размножаване - най-често видовете от тази група се отглеждат заради листата. Групата на грудковите имат удебелени корени, които се използват за размножаване. Тази група включва видовете с големи цветове. Най-накрая е групата с нишковидни корени - обикновени корени, които не се използват за размножаване. Тази класификация е значима за ботаника. Но на практика е по-добре бегониите да се разделят на групи в зависимост от приложението им - цъфтящи с кратък ефект, листнодекоративни и цъфтящи бегонии.

Цъфтящи бегонии с кратък ефект са бегониите, които за кратко време осигуряват изобилие от цветове. Има три основни групи.

Най-ефектни са бегониите с грудки. Цъфтят през лятото и есента. Към тях спадат и бегониите със стелещи се стъбла. През пролетта можете да "събудите" грудките, като ги засадите в кутии с влажен торф. Дръжте ги при температура 15-21ºС и когато се появят стъбълцата и достигнат няколко сантиметра, пренесете ги в саксии с диаметър 12 см. По-късно пресадете в саксии с диаметър 20 см. След прецъфтяването спрете поливането, отрежете стъблата, извадете грудките и ги запазете в торф.

Вторият вид са бегониите Лорен или хибриди Хейманта. Те цъфтят през зимата, достигат височина 45 см и стъблата им са толкова слаби, че им трябва подпора. Ако пензирате връхчетата на младото растение, то ще се разклони. Тези бегонии са от миналия век. Родословното им дърво е трудно за проследяване, в него са включени Б. сокотрана и Б. дрегей.

Третият вид, хибридите Елатиор, са "звездите" сред бегониите с кратък ефект. Приличат много на бегониите Лорен, но цветовете им са по-големи. Напоследък се радват на голяма популярност.

Температура: Умерено топло - минимална 13ºС през зимата; избягвайте температури над 21ºС.

Светлина: Добре осветено място, но не на пряка слънчева светлина; през зимата е хубаво да ги изложите на слънце за няколко часа.

Вода: Поливайте обилно, докато бегонията цъфти, но почвата не трябва да е непрекъснато подгизнала.

Влажност на въздуха: Необходим е влажен въздух - обвийте саксиите с влажен торф и пулверизирайте около растението.

Грижи след прецъфтяването: За грудковите бегонии вижте по-горе; бегониите от другите групи обикновено се изхвърлят - в противен случай ги подрежете, дръжте ги на хладно и поливайте оскъдно; през пролетта започвайте да поливате повече; използвайте новите стъбълца за резници.