Стефанотис

по материали от gradinata.bg

Стефанотисът (Stephanotis) е красива лиана от тропически Мадагаскар. Името на гръцки означава венец. Листата са вечнозелени, кожести, тъмни и много плътни. Те са продълговато овални, разположени срещуположно, дълги до 7-10 см и широки 4-5 см. При добри грижи добре покриват тънкото, но силно и издръжливо виещо се стъбло. Цветовете са сравнително едри, събрани в разкошни съцветия, бели, твърде ароматни. Тъй като стъблото нараства много бързо, а е тънко, непременно се нуждае от опора. Чрез нея може да се придаде най-различна форма на растението.
Стефанотисът се размножава чрез резници почти през цялата година, но се препоръчва това да става рано напролет. За целта се нарязват миналогодишни стъбла, като всеки резник трябва да има двойка листа. Засаждат се в смес от торф и пясък (1:1) и при температура 24-26 градуса след около месец са добре вкоренени. Пресаждат се в неголеми саксии в почва, съставена от градинска пръст 1 част, торф – 1 част, листовка –2 части и пясък – 1 част. Държат се при температура 16-18 градуса. Съобразно нарастването се пресаждат в по-големи съдове. Връхните части се прищипват за добро и обилно разклоняване. Възрастните растения се прехвърлят в нова почва на 2-3 години, но горната част на пръстта им се подменя всяка пролет. През лятото могат да бъдат изнасяни на балкона. Нуждаят се от обилно поливане и опръскване, както и от подхранване с разтвор от добре прегорял оборски тор. При такова гледане, особено ако им се осигури нужната изобилна, но разсеяна светлина, цъфтят през цялото лято и до късна есен. През зимата поливането се намалява, но без да се изсушава съвсем земната маса. Тогава растенията се държат при температура 12-15 градуса, но на светло място. Получените от зимни резници стефанотиси зацъфтяват още в края на лятото на същата година. Въздушната влажност трябва да е умерена – обикновена стайна атмосфера, но пулверизирането от време на време допринася за по-доброто развитие на лианата. Въпреки че има слава на трудно за отглеждане растение, стефанотисът расте успешно и цъфти редовно в много домове. При много сух и топъл въздух се напада от щитоносни въшки и власести въшки, за ликвидирането на които се употребяват съответни инсектициди, но най- доброто средство е да не се допусне нашествието им.

Тайните на успеха
Светлина: Много светлолюбиво цвете, но се предпазва от директно обедно огряване.
Вода: През лятото се полива щедро, а през зимата значително по-умерено.
Влажност на въздуха: Няма специални изисквания, но пулверизирането се приема добре.
Пресаждане: На две-три години, като горният почвен слой се подменя всяка пролет.
Подхранване: Твърде добре се отразява по време на интензивния растеж.