Лайка

по материали от gradinata.bg

Многобройните видове на рода се срещат в Европа, Северна Америка и Азия. В нашата страна растат 6 вида, но лечебната лайка Matricaria chamomilla се отглежда като лекарствено растение и е позната и използвана още от древни времена. И днес тя намира широко приложение в народната и официалната медицина не само у нас, но и в света.
Използваемата част на лайката са само цветовете, които са богати на етерично масло с ценни вещества - хамазулен, главно на него се дължи лечебното действие, още терпен, каприонова и изовалерианова киселина, горчиви и слизести вещества, смоли, каротин и др. Лечебните свойства на лайката са много - противовъзпалителни, кървоспиращи, болкоуспокояващи, стимулира отделянето на стомашен сок, ускорява сърдечния ритъм и др. Народната медицина препоръчва лайката при възпаление и камъни в бъбреците, възпаление на стомаха и червата, при главоболие, болки в стомаха и червата. Външно лайката се използва за изготвяне на лапи , за промивки при възпаление на очи, рани в устата, за гаргара при гърлобол, зъбобол и др.
Етеричното масло намира приложение и за производство на парфюми и козметични средства.

Цъфти през май
Ценната билка е едногодишно растение. Стъблото е силно разклонено и достига до 50 см височина. Листата са двойноперести, силно разсечени на тесни дялове, седящи. Разклоненията завършват със съцветия кошнички. По цветното ложе са наредени цветовете - периферните са езичести и бели, а вътрешните - тръбести и жълти. Медицинската лайка се различава от другите видове, с по-едрите си цветни кошнички. Цъфти през май. Създаден е високодобивен и висококачествен сорт - Лазур и технология за отглеждането му. Характерно за него е високото съдържание на хамазулен.
Лайката е растение на умерения климат. Тя издържа на студ и презимува успешно. Не е взискателна към почвата. Расте на всички почвени типове. Но е добре да се избират почви, които да са с добър воден и хранителен режим, да са чисти от плевили, да не образуват почвена кора. След поникването на семената младите растения са силно светлолюбиви и влаголюбиви. За нормалното си развитие тя изисква средни дневни температури между 20 - 30 градуса.
Лайката е възможно да се отглежда няколко години на едно място, понеже семената и се самозасяват. Когато се прибират са с ниска кълняемост, но след 2-3 месеца доузряват и кълняемостта им може да достигне до 90%. (снимка) Преди сеитбата мястото се обработва дълбоко , а преди това се наторява с оборски тор и минералните торове - суперфосфат, калиев и азотен тор.

Презимува успешно
Сеитбата се извършва рано през есента или рано през пролетта. Така растенията изпреварват пролетните и летните засушавания. Добре укрепналите растения презимуват успешно. Засява се директно, без да се заравят семената, върху уплътнено легло на разстояния 20-25 см между редовете, може и на три редова лента. Но е възможно да се отглежда и на слята повърхност. Сеитбената норма за 100 кв.м е 25-30 г семена. Семената са дребни и затова могат да се смесят с пясък. Срокът на сеитбата влияе върху съдържанието на етеричното масло. То е по-голямо при ранните есенни посеви. След засяването лайката пониква и расте бавно, което налага да се пази от заплевеляване. Затова трябва да се плеви през време на вегетацията. Отстраняват се и растенията, които не са медицинска лайка, защото те влошават качеството на получената продукция. Разрохква се и почвата, като се пазят да не се повредят младите нежни растения.
Цветовете се берат при пълен цъфтеж, когато 50% от тях са разцъфнали. Закъсняването на беритбата води до понижаване на добива. Прибира се в сухо и слънчево време след вдигане на росата. Използват се специални гребени. Набраните цветове се сушат на тънък пласт върху рамки.