'Маточина

 Маточината е многогодишно, тревисто, коренищно растение. Коренова система - коренището е силно разклонено, с подземни стъбла, разположени сравнително плитко в почвата /5-25 см/. Стъбло - изправено или приповдигащо се, четириръбесто, покрито с прости власинки или голо. Има по-къси междувъзлия и достига височина 68 - 74 см. Листа - срещуположни, с яйцевидна форма, сърцевидни в основата на петурата или отсечени, с тъпо напилена периферия, заострени към върха, покрити с прости власинки и жлезисти трихоми. Долните листа са по - едри, с дръжка, а горните - по-дребни, заострени, приседнали. Цветове - съцветията са сложни, разположени в лъжливи прешлени от 3 - 5 до 8 цвята. Цъфтежът протича отдолу нагоре. Венчелистчетата са жълтеникавобели до бледорозови. Плодове (семена) - орехчета, събрани по четири, дребни /1 - 1,5 мм/, оцветени кафяво до черно - в зависимост от степента на узряването им. Абсолютното им тегло /на 1000 броя семена/ е от 0,6 - 0,7 грама. Всички части на растението, особено листата, при стриването с ръка излъчват приятен лимонов аромат.

АГРОБИОЛОГИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ
Изисквания към топлина. Маточината е топлолюбиво растение. При нашите условия презимува нормално. Много рядко се констатира измръзване. Изисквания към светлина. Маточината е слабо взискателна към светлината. Това дава възможност да се отглежда като подкултура в млади овощни градини. Светлината обаче влияе положително върху съдържанието на етерично масло. Изисквания към влагата. През целия вегетационен период изискванията на маточината към почвената и въздушната влажност са високи. Недостатъчната влага и нейното колебание през отделните фази от развитието на растенията причиняват окапване на листата. Особено силно е въздействието от недостиг на почвена влага. Растенията образуват малко и ниски стъбла с дребни листа. Добивите намаляват рязко. Неблагоприятно се отразява върху развитието и прекомерно навлажнената почва - корените и стъблата се нападат от гъбни болести, загниват и умират. Изисквания към почвата. Маточината е много взискателна към хранителните вещества в почвата, от които се нуждае през целия си вегитационен период. Най-добре се развива на плодорадни, богати на хумус, рохкави почви. Не понася заблатяване и висока почвена киселинност. Неподходящи за култивиране на маточината са бедните на хранителни вещества и с неблагоприятен воден режим песъкливи почви, делувиални наноси и др.

ОСОБЕНОСТИ НА РАСТЕЖА И РАЗВИТИЕТО
Вегетацията започва при затопляне на почвата над 8 °С - в края на март, началото на април. Началните фази на развитие /до образуване на 3 - 4 лист/ протичат неедновременно и бавно. Това налага по-големи грижи при разсадопроизводството и отглеждането на едногодишните растения. През първата година от вегетацията си видът образува 1 - 5 вегетативни стъбла с височина 40-50см. Едновременно с това започва и оформяне на коренището. През зимата надземните части на маточината отмират. Вегетацията на растенията се прекратява. През втората и следващите години развитието протича по-бързо, разклонителната способност на коренището е по-голяма, което дава възможност за образуване на 7 - 28 генеративни стъбла на 1 туфа с височина до 100 см. Коренищата се разклоняват и туфата нараства, достигайки до 1 м в диаметър. Бутонизацията протича в началото на месец юни /4 - 18/, а цъфтежът - до началото на месец август. Узряването на семената е през м. август до началото на м. септември. Узрелите семена са склонни към оронване и това трябва да се има в предвид при определяне на срока и начина на прибирането им.

СЪЗДАВАНЕ НА НАСАЖДЕНИЕ
Подходящи предшественици са добре наторените окопни и житни култури, които освобождават площите по - рано, в значителна степен почистват площта от коренищни плевели и дават възможност да се извърши качествена основна и предсеитбена подготовка на почвата. След маточината могат да се отглеждат житни и някои многогодишни бобови култури. Изключително важен момент преди извършване на основната обработка е унищожаването на коренищните плевели. При наличие на такива и след прибирането на предшественика може да се използват тотални хербициди . Веднага след прибиране на предшественика се извършва лятна оран на 18 - 20 см. През месец август се провежда есенната дълбока оран /на 30 - 32 см/ и подравняване на площта. До засаждането на културата се извършват две култивирания на 16-18 см за унищожаване на плевелите и подобряване състоянието на орния слой. При ръчно засаждане площта се набраздява на дълбочина 15 - 18см. Тъй като маточината е многогодишна култура, е необходимо да се осигури пълно органоминерално торене. Препоръчва се преди есенната дълбока оран да се внесат следните торове - оборски тор 4 т/дка, суперфосфат 50 кг/дка и калиев хлорид 40 кг/дка.

РАЗМНОЖАВАНЕ И ЗАСЯВАНЕ
Маточината се размножава както генеративно чрез семена, така и вегетативно - чрез разделяне на коренищата. Основен начин за размножаване на маточината е чрез производство на разсад от семена в открити лехи. Подготовката на площта за производство на посадъчен материал включва следните мероприятия:
• основно торене с оборски тор - 5 т/дка, суперфосфат - 50 кг/дка
• дълбока оран - на 23 - 25 см
• подравняване на площта
• неколкократно култивиране на площта с брануване.
•оформяне на лехите
Сеитбата се извършва през пролетта /м. март/, редово на 7 - 8 см между редовете или разпръснато, на твърдо легло, при гъстота 4 - 5 грама на кв.метър и се покриват с 0,60-1,0 см торова смес /чиста от плевели/. Много добри резултати дава лятната сеитба /юни - юли/, тъй като температурните условия в този период са по - благоприятни за бързото поникване на семената. За ускоряване на поникването се препоръчва преди сеитбата: - накисване на семената във вода за 16 - 20 часа при температура 20 - 26°С; - охлаждане на влажните семена при температура от 0 до 3°С, след което веднага се засяват. За осигуряване на разсад за засаждане на 1 декар се засяват около 10 - 12 кв.м разсадопроизводна площ (25 - 30 г семена). За по-добро ръчно засяване семената се смесват 1:5 със сух пресят пясък и стърготини. Преди и след засяването площта се уплътнява много добре чрез валиране. За запазване на почвената влажност и предпазване на семената от измиване с водната струя, е необходимо лехите да се мулчират с органични отпадъци /най-добре с тези след дестилация/. След поникване на семената, част от мулча се премахва. За подобряване на температурния и водния режим, лехата през пролетта се покрива с полиетиленово платно. От едната страна то периодично се открива за проветряване и поддържане на насаждението. Грижите за разсада включват: - редовно поливане /капково/ с малки поливни норми; - ръчно плевене на лехите /до 6 пъти/; - тесане на пътеките; - пензиране на растенията/1 - 2 пъти/на височина 18 - 20 см -при закъсняване с разсаждането и прерастване на растенията; - подхранване с течни органични торове, фиксал- 0,35 л/дка или амониева селитра в доза 4 - 5 г/кв.м. При пролетна сеитба в открити лехи /м.март/ разсада е готов за засаждане през м. юни. Поради големите горещини през този период и трудности с прихващането на разсадните растения, се препоръчва изваждането и разсаждането на разсада да се извърши по-късно - през есента /най-добре през периода 1 - 5 октомври, не по-късно от 20 - 25 октомври, за да могат растенията да презимуват прихванати/. При лятна и есенна сеитба разсадът е готов за засаждане през пролетта/април - май/. Изваждането на разсада се извършва ръчно или механизирано, чрез подкопаване с нож-скоба. След изваждането, разсадът се сортира и засажда веднага. Съгласно приложение № 6 от наредба №24 /ДВ, бр.55/2004/ за производство и търговия с посевен и посадъчен материал от медицински и ароматни растения към Закона за посевния и посадъчния материал/ надземната част трябва да е с височина, не по малка от 8 см, листа не по-малко от 6 броя, дължина на кореновата система - над 4 см, растенията да са здрави, без повреди от болести и неприятели, да няма откъснати, смачкани листа и обелване кората на основните коренови разклонения. Схемата на засаждане е 70/25 - 30 см, като на декар се засаждат 5 000 броя растения. Растенията се засаждат в дълбоки 16 - 18 см бразди. Разсаждането се извършва ръчно или механизирано, с разсадопосадъчна машина. Веднага след засаждането се прави коригиране на неправилно поставените растения, напояване и леко загърляне на растенията. Директната сеитба се провежда предзимно през октомври - ноември, или рано напролет. Тя се извършва на редове, на разстояние 60 см един от друг и на дълбочина 2 - 3 см. За 1 дка са необходими 800 - 1000 г семена. При директната сеитба семената поникват едва през пролетта. Развитието на младите растения е бавно, поради което директната сеитба се препоръчва само върху поливни площи/в градини/. Ако е необходимо, след засяване чрез директната сеитба, в началото на вегетацията насажденията се прореждат или подсяват. Това се извършва, когато се образуват 3 - 5 същински лист, като разстоянието между растенията да бъде 25 - 30 см. Вегетативното размножаване чрез коренища е метод, който рядко се прилага и то само за ограничени площи, използват се 2 - 5 годишни растения. Разделянето на коренищата на части с по 2-3 вегетативни пъпки се извършва през септември - октомври, като засаждането е желателно да се извърши още същия ден. Не се препоръчва използване на стари насаждения, които са нападнати от болести, тъй като с коренищата те се пренасят в новите насаждения и борбата с тях се води много трудно.

ОТГЛЕЖДАНЕ
Грижите за маточината през вегетацията се състоят в навременно извършване на механизирана обработка на междуредията, ръчно окопаване вътре в реда, подхранване, поливане и борба с болестите и плевелите. При едногодишните растения грижите трябва да бъдат по-големи и навременни. При есенно засаждане, рано напролет се налага извършването на подсаждане на неприхванатите растения и окопаване на междуредията с култиватор с едновременно подхранване с 20 - 30 кг/дка амониева селитра. Наложителни са 1 - 2 ръчни окопавания в реда. През втората и следващите години развитието на растенията протича по-дружно, фазите са скъсени и пониците почти запълват вътрередовите разстояния. Провеждат се общо 3 - 4 междуредови обработки и 1 - 2 ръчни окопавания в реда /при необходимост/. При първото култивиране се извършва и подхранване на растенията с 30 кг/дка амониева селитра. Веднага след прибиране на семената е наложително провеждането на култивиране на междуредията, поради стъпкването им от прибиращите машини. Изключително ефективно е през пролетта на първата година на отглеждане да се проведат 2 - 3 дъждувания, съчетани с почвените обработки. През лятото и есента се извършват още 2 - 3 поливки, които може да са по гравитачен начин с поливна норма 30 - 50 куб. метра на декар. През втората и следващите години се правят по 3 - 4 поливки гравитачно годишно. Ежегодно, в началото на вегетацията /март-април/ и след прибиране на първия откос /юни/ се извършва подхранване с амониева селитра в доза 20 - 30 кг/дка или с течни оборски или птичи тор. Следващото торене е през есента /октомври/, след прибиране на втория откос. Торенето през есента се извършва с полуразложен оборски тор - 4 т/дка или със суперфосфат 50 кг/дка и калиев хлорид 40 кг/дка.

ПРИБИРАНЕ И СУШЕНЕ
Прибирането на суровината за получаване на сух лист или стрък може да се извърши още на първата година през септември, ако разсадът е засаден до май-юни. През втората и следващите години то е дву- или трикратно в зависимост от грижите, които се полагат за насажденията. Най- подходящ срок за прибиране на надземната маса е преди цъфтежа, когато листата са добре развити. Не трябва да се допуска орязването на стъблата да става по време на цъфтежа или при изстъбляване, защото намалява съдържанието на активните съставки. В настоящия момент не може да се препоръча механизирано прибиране на суровината. Необходимо е да се има предвид, че всяко "травмиране"- намачкване на суровината, запарване и др. води до рязко влошаване качеството на дрогата. Затова се препоръчва прибирането да става ръчно, чрез внимателно изрязване на надземната маса със сърп, на височина 5 -7 см от нивото на почвата. Подреждат се на ръкойки и веднага се транспортират в по-малки обеми, без притъпкване и уплътняване. Прибирането се извършва в топлите часове на деня, няколко дни след паднали валежи и след вдигане на росата. Ожънатата маса се складира на сенчесто място и листата се отделят от стъблото лист по лист с дръжките или без тях. Отделянето на свежите листа чрез шмулене не е желателно, тъй като те се нараняват и потъмняват при сушене. Върхарите се заделят отделно от другите листа. Ако стръковете завехнат, листата се отделят по - трудно и има вероятност да потъмнеят. Препоръчва се и отделяне на листата на корен /както при тютюна/, след което стъблата се орязват. Променени и нападнати от болести и вредители листа не се берат.. Заготвените свежи листа се разстилат веднага на тънък пласт върху рамки и се сушат на сянка под навес и други проветриви помещения. При по-големи количества суровина и особено при неблагоприятно, влажно време, е най-добре сушенето да се извърши в огневи сушилни при активно вентилиране и температура не по-висока от 40°С. Сушенето на слънце не се препоръчва, защото пистата пожълтяват и влошават качеството си Второто прибиране, се извършва в началото или до средата на септември във фаза изстъбпяване, при височина на стъблата до 70 см. Билката е готова за пакетиране, когато при огъване средната жилка се чупи, а пистата се ронят при стриване. Почистват се наново от примеси и променени при сушене листа.Събират се на купчина в сухи помещения рано сутрин за да не се натрошат. Престояват 3 - 5 дни за уеднаквяване на влагата и се опаковат в каси или кашони с егализирано тегло. В практиката се използва и събиране на орязаните стръкове в рехави снопове и оставянето им за изсушаване в проветриви помещения за 5 -1 0 дни. В удобно за работа време листата се обират или ошмулват от стръковете. Получената билка е с по - ниски качества в сравнение с целите листа. Наситнените листа и върхари се прекарват през тресачна машина, с която се заготвят като партида: - маточина ронена - с размери на частиците 2-5 мм - маточина "брух" с размери на частиците над 5 мм Като билка се използват и стръкове от маточина. След орязването им те се навързват на снопчета, окачват се на опънат тел или сизал и се сушат в проветриви помещения, защитени от пряка слънчева светлина. Стръковете са сухи, когато при огъване се чупят с пращене. Не се препоръчва сушене на слънце, защото листата побеляват. За получаване на етерично масло, маточината се прибира във фаза бутонизация, като второ реколтиране на площта се прави в края на септември до първите дни на октомври.

                                                                                                                   Списание ``ЗЕМЕДЕЛИЕ``



Решения за поливане на етерично маслени и технически култури

Аквамат 2000 предлага съвременни решения за поливане на етерично маслени и технически култури, като маточина, лавандула, царевица, технически домат и др., които гарантират повишени добиви и подобряване качеството на продукцията. Най-ефективния метод за дъждуване на тези култури е чрез пивотни системи, като по своята същност той е най-близко до „естествения дъжд“. Дъждуването чрез пивоти е високоефективен метод за напояване на големи площи, чрез които се осигурява равномерно разпределяне на водата върху почвата, и регулиране на въздушната влажност.
Пивотите са подходящи при всякакви терени в непосредствена близост до напоителни канали.
По начина на работа се различават следните видове пивоти:
Линейни пивоти – захранвани от канал или гъвкав тръбопровод;
Кръгови пивоти - въртящи се около централно захранване;
Смесени (мобилни) машини тип Фрегата. Поливния процес може да работи без обслужващ персонал по зададени програми. Чрез софтуер се осигурява дистанционен контрол, в зависимост от желанието на клиента за гъвкавост на системата.
Най-добрия вариант за поливане на етерично маслени и технически култури е използването на системи за подземно капково напояване. При него водата и хранителните вещества се подават директно в коренообитаемия слой на растенията. Подземното капково напояване има специфични предимства пред останалите методи за напояване: изпаряването на вода от повърхността на почвата и отмиването на торовете се свежда до минимум; липсата на влага на повърхността води до по-малко болести по растенията и сериозно намалява развитието на плевели в масивите; подземния монтаж на капковите маркучи ги защитава от повреди от животни търсещи вода. Едно от основните предимства е възможността за подаване на въздух за аериране на почвата чрез поливната система. Аквамат 2000 предлага олекотен вариант на система за подземно капково напояване на етерично маслени култури, при който първоначалната инвестиция е значително по-ниска от стандартните системи за подземно капково напояване.

Изборът на схема на засаждане зависи най-вече от обработващите машини.
Най-често използваната схема за засаждане е 45-85см /схема 1/.