Лози

Лозя

Лоза (Vitis)   е род от семейство Лозови (Vitaceae). Разпространени главно в Северното полукълбо, рода включва към 60 вида, най-вече Европейска винена лоза (Vitis vinifera). С голямо стопанско значение, с широко приложение в бита ни, консумиращо се в прясно състояние - грозде, или преработено - вино.  
Хората отглеждат лозата от 3500 години. Днес са познати около 5000 сорта лози. Този пълзящ храст достига височина от 3-4 метра. Дава кисело-сладки плодове със зелен, жълт, червен или черен цвят, съдържащи семки. Лозата вирее най-добре в умерени слънчеви климати. Понася добре сушата и температурните промени, но е застрашена от измръзвания, слани и продължителни валежи при растежа. Освен климатичните условия обаче лозата трябва да се бори и с един друг голям враг – насекомите. Най-голяма опасност за нея представляват червените паяци и филоксерата.

Температура
Температурните условия са от изключително важно значение за развитието на лозата,а оттам и за добива и неговото качество. Лозата е растение на умерения климат и се развива нормално в страните с ясно изразена смяна на сезоните. Расте и се развива през пролетта и лятото до късна есен, но й трябва относително студено време, за да прекара в зимен покой. Затова я няма в страните с тропичен климат. Гроздето узрява най-добре в райони с тихи дълги есени, които осигуряват около 200 дни вегетация. Най-благоприятна температура за лозата е 25-30°С., а температурната сума е добре да бъде 3500-4000°С. Колкото и да е топлолюбива, лозата не обича горещините. Температури над благоприятните 25-30°С започват да се отразяват зле, а от 40-42°С могат да причинят пригори по листата и зърната. При ниски температури лозата издържа до около -17°С.
Почвена и въздушна влажност
Лозата проявява сериозни изисквания към почвената влага и в същото време е твърде сухоустойчива. Тя не може без вода, но може без напояване. Така е, защото развива дълбоки корени и черпи вода от по-долните слоеве на почвата. Излишната влага обаче е вредна за лозата, тя не понася плитките подпочвени води. Излишната влага в дълбоките почвени пластове потиска растежа на корените, дори може да причини загниването им. Недостигът на влага също се отразява твърде неблагоприятно, защото корените снабдявта растението с необходимите му хранителни вещества, когато са разтворени във вода. Най-голяма нужда от вода лозата изпитва по време на усиления растеж до след прецъфтяването, когато зърната започнат да наедряват. При нормална почвена влага растежът на леторастите е силен, добивът и качеството на гроздето са високи.
Не е без значение и въздушната влажност. Когато въздухът е сух, устицата по листата се затварят, за да намалят изпарението. Това затруднява фотосинтезата и се поличава по-нисък добив и по-дребно грозде. От друга страна високата въздушна влажност е условие за развитието на маната и другите гъбни болести. Честите превалявания по време на цъфтежа пречат на нормалното оплождане и подпомагат изресяването. Ранните есенни валежи пък пречат за узряването, гроздето остава воднисто и с ниска захарност.
ПОДГОТОВКА НА ПОЧВАТА ЗА ЗАСАЖДАНЕ
Лозата е растение с дълбоко развита коренова система. Лозата е подходяща за засаждане на склонове със слабо плодородни почви. В прекрасни лозови масиви , могат да се превърнат много пустеещи земи.
След изкореняване на стари лозови насаждения, препоръчваме да не създавате нови на същото място. По този начин ще избегнете различните инфекции, предаващи се по корените.
При наличие на терена на дървета, храсти, многогодишни плевели и други плевели, то те първо се изкореняват, след това терасира, дренира и нивелира терена. В зависимост от плевелният състав, площа се третира с тотален хербицид - Раундъп, 400-1000мл./дка площ. За наземна техника , разхода на работен разствор е 10 до 20л./дка. За ефективна борба с плевелите е важно оптимално време на третиране. При оптимална фаза за химична борба  при едногодишните  житни , е началото на изкласяване, а при двусемеделните - бутонизация (образуване на пъпки).
Хербицида Раундъп действа при свежи растения в активен растеж, при температура 15-20градуса, без валежи 3-4часа след пръскане.
Основната оран е препоръчително да се извърши до два месеца преди засаждане на лозите. Така почвата ще успее да се уплътни и почвените буци да се разпаднат. Преди риголване се разхвърлят минерални и органични торове. В зависимост от запасеноста на почвата с хранителни вещества ,и след направен химичен анализ на почвата, се внасят : 50-60кг./дка суперфосфат, 30-40кг./дка калиев сулфат и добре разложен оборски тор.Риголване на малки площи могат да се извършат и ръчно.
СЪЗДАВАНЕ НА ЛОЗОВИ НАСАЖДЕНИЯ
Създаване на лозови насаждения се прави през есента и пролетта.
При есенното засаждане процента на прихващане е по-висок и през първата година лозите имат по-силен растеж.
ЧЕРВЕНИ ДЕСЕРТНИ СОРТОВЕ ЛОЗИ
Русенски Мискет, Алфонс Лавеле, Бляк Пърл, Черна Перла, Хамбурски Мискет, Велика, Дунав, Палиери, Кардинал , Молдова.

БЕЛИ ДЕСЕРТНИ СОРТОВЕ
Катя, Армира, Болгар, Брестовица, Дружба, Италия, Перл дьо Ксаба.

ЧЕРВЕНИ ВИНЕНИ СОРТОВЕ ГРОЗДЕ
Аликант Буше, Каберне Совиньон, Мавруд, Мерло, Памид , Червен Мискет.

БЕЛИ ВИНЕНИ СОРТОВЕ ЛОЗИ
Кайлъшки мискет, Поморийски бисер, Дунавски Лазур, Юни Блан, Мускат Отонел, Димят, Тамянка, Траминер, Ркацители.

БЕЗСЕМЕНИ СОРТОВЕ ЛОЗИ
Султанина, Кашмиш, Троя, Бяло без семе, Афродита, Елица, Кралски Рубин, Блян, Кондарев 6, Флаим сидлес, Русалка 3.

Съществуват безброй сортове лози, различаващи се по : аромат, вкус, оцветяване, едрина на зърното и гроздовете, етап на зреене (ранно, средни и късно-зреещи сортове).
Броят на лозите в един декар, се определя от следните фактори: климат на район, сорт, почва, система на отглеждане. Формулата, по която изчисляваме броя е 1000/Д.д, като Д е разстоянието между редовете, а д е разстоянието между лозите .
Полезни съвети
  • Напояване на лози
  • Най-голяма нужда от вода лозата изпитва в периода от разпукването на пъпките до началото на цъфтежа. По това време влажността на почвата обикновено е висока. Висока е и атмосферната влажност и потребността не е така ясно видима. По време на цъфтежа нуждата е по-умерена. Нещо повече, прекомерната влажност в този период причинява окапване на цветчетата, получава се т.нар. изресяване. След цъфтежа едновременно с бързото нарастване на леторастите започват да наедряват бързо и зърната, формират се съцветия, т.е. залага се реколтата за идната година. Нуждата от вода нараства и така е до към средата на август, когато започва постепенно да намалява.
    За добрия ефект от напояването от значение е не само срокът, но и количеството на водата, т.е. поливната норма. Напояването с ниски поливни норми няма ефект, защото малкото вода не прониква на дълбочината на корените и бързо се изпарява от повърхностния почвен слой. В зависимост от особеностите на почвата и съдържанието на влага в нея, за един квадратен метър са необходими от 70-80 до 100-120 л вода.
    Най-добрият начин да се осигури контролирано и ефективно напояване става чрез използванеот на капково напояване.
    С напояването се цели да се ускори растежът на лозата, да се повиши добивът и да се подобри качеството на гроздето.
    ПОВРЕДИ НА ЛОЗАТА ОТ СУШАТА
    При продължителна суша в лозето загиват най-напред долните листа, които подгарят и след това окапват. Подгарянето на листата, разположени близо до основата на пръчките, е първият признак, че растенията страдат от сушата и че в подпочвения хоризонт няма достатъчно влага. След това ако гроздето е зелено, зърната остават дребни, увяхват и засъхват. Същото може да се
    получи и с вече прошареното грозде.
    УСТОЙЧИВОСТ НА ЛОЗАТА НА СУША
    Издръжливостта на лозите на суша зависи от почвата, подпочвата и от присадника. Най-много страдат от сушата лозите, които са засадени в плитки, песъчливи почви. В дълбоките наносно-песъчливи почви обикновено лозите не страдат от суша. В почви, богати на вар, както и в почви, които при продължително засушаване не образуват големи пукнатини, обикновено лозата е по-устойчива на сушата.
    ВРЕМЕ ЗА НАПОЯВАНЕ
    Излишното напояване на лозите трябва да се избягва, защото се влошава физическата структура на почвата и пада качеството на гроздето, то става нетрайно и с по-малко захари. Освен това
    излишната влага на почвата пречи на доброто развитие на кореновата система. У нас 2-3 напоявания на лозата годишно са достатъчни. След всяко напояване обаче лозето трябва да се
    обработва, за да се запази висока влажност в почвата. Първото напояване у нас трябва да се извърши през втората половина на юни, след прецъфтяването на лозите, или най-късно в
    началото на юли, ако през пролетта не са паднали достатъчно валежи. При малко валежи през лятото второто напояване се извършва в края на юли, началото на август, или когато стане
    прошарването на гроздето, преди подгарянето на най-долните листа.
    НАЧИНИ НА НАПОЯВАНЕ
    У нас напояването на лозята се извършва обикновено като се залива цялата повърхност на почвата. Това обаче води до разрушаване на структурата на почвата и до образуване на дебела
    кора. Затова е по-добре да се полива по бразди. При ширина на междуредието 1,5-2 метра се прави една бразда в средата на всяко междуредие с дълбочина от 12 до 25 см и ширина от 30 до 40 см в горната част. Дължината на браздите зависи от структурата на почвата и наклона на мястото и обикновено е от 30 до 100 м. За да се приложи лесно браздовото напояване, необходимо е да се нивелира мястото, предназначено за лозе, преди риголването и засаждането на лозите. (ф)
    В. Фермер новият, 299/ 2004
  •  
  • Резитба на лози
  • Резитба на лози

    За разлика от повечето други растения, при отглеждането на лозата резитбата е абсолютно задължителна. Лозата като лиановидно растение има способността да създава тънки и дълги леторасли, които ако не са увити около някоя подпорна конструкция или около съседни дървета и храсти, полягат на земята. Оставена сама без човешка намеса лозата създава гъста мрежа от пръчки които се оплитат една в друга. Всяка следваща година, младите леторасли покарват най-буйно от връхните пъпки на съответната пръчка и по този начин се отдалечават все повече от основата на растението. Плодовете на лозата са разположени на леторасли, покарали от пъпки, разположени върху миналогодишни пръчки. Това значи, че всяка година плодните звена се отдалечават все повече и повече от основата на растението. За да се избегнат тези нежелани последици, човека посредством резитби и подпорни конструкции е създал следните няколко вида формировки на лозата: чашковидна, Гюйо, Мозер, Омбрела, асмовидна и др.

    Зимната, известна още като суха резитба, се извършва от есента след листопада до началото на напъпването през пролетта. Тази резитба е основната и водещата. Прилагат се два вида резитби - къса и смесена, в зависимост от сорта и неговата родовитост.

    Късата се нарича чепова. При тази резитба пръчките се режат на две пъпки (очи) в основата. Изрязаните по този начин части се наричат плодни звена. Пръчките за плодни звена не трябва да са много тънки или много дебели, а средно дебели и добре узрели. Установено е, че пъпките на тези пръчки са с добра родовитост. Много важно е да се знае, че при резитбата на лозата не всички пръчки, които са израснали от лозата се оставят и се изрязват на посочените плодни звена. Около 80-90% от тях се отстраняват, като се изрязват до основата и само малка част се оставят за плодни звена, така че лозата бива натоварвана със зимни очи в зависимост от формировката от 10-15 до 30-40 броя. Друга съществена особеност при резитбата на лозата е местоположението на чеповете и плодните пръчки върху рамената и кордоните. Като правило първата пръчка от стария чеп се реже за нов, а по-горната пръчка се премахва, като се прерязва през стария чеп.

    При смесената резитба се оставят и по-дълги пръчки на 10 до 12-14 очи, наречени плодни или по-къси пръчки с 6-8 очи, наречени стрелки. От стария чеп долната пръчка се реже за нов чеп, а по-горната пръчка се оставя за плодна пръчка.
    Когато върху стария чеп има само една развита пръчка, тя се оставя за нов чеп, а за плодна се избира пръчка от старата плодна пръчка. Върху едно рамо не се оставят повече от 2-3 чепа при късата резитба. При смесената резитба плодните пръчки трябва да не се оставят върху всяко рамо, а през 1-2 рамена, за да не претрупва лозата с много плод. При резитбата през пролетта, отрезите при чепа се извършват наклонено в противоположна посока на горното око. По този начин капките вода, които изтичат от чепа, не обливат долната пъпка.
    Ако добивът по количество и качество е задоволителен и растежната сила на лозите е нормална, натоварването на лозите се запазва същото, както през предшестващата година. В случай,че лозите имат буен растеж натоварването се увеличава с повече плодни очи.

    Формировка
    При чашовидната формировка зрелият летораст, развит от горното око на чепа, се отрязва с част от стария чеп, а долният се реже на нов чеп с две очи. Раните се правят само от вътрешната страна на рамената. За ориентир горното око на новият чеп трябва да бъде обърнато към центъра на лозата. Чашата се поддържа "отворена", като се изрязват до основа развитите леторасти във вътрешността на короната. За увеличаване на натоварването на лозата с плодни очи може да се оставят отделни чепове на три очи или да се остави стрелка.
    При подобреният и стъблен Гойо плодната пръчка трябва да произлиза от миналогодишен чеп, а ако липсва такава - от най-ниско израсналия зрял летораст от старата плодна пръчка или от ъглова пъпка, а в краен случай - от лакомец. За чепове се оставят зрели леторасти, развитити от долните очи на миналогодишните чепове или от лакомци. Желателно е мястото на плодната пръчка да се сменя - последователно от едната и от другата страна на лозата(ако е единичен Гюйо). Подони са принципите и при поддържане на средностъблена формировка, видоизменен Мозер и Омбрела.

    Деси Голичева
    Аквамат2000 ООД


  •  
  • Съхраняване на лозовия материал
  • Съхраняването на посадъчния лозов материал през зимата става при определени условия. Обикновено това се прави в специално изградени помещения. Закупените през пролетта лозички могат да се съхраняват кратко време преди да се засадят. Поставят се отвесно във влажен пясък и се покриват до спойката. Те се запазват в избени помещения или под навес. Могат да се съхраняват и на открито във влажна почва на отцедливо място при засаждане наскоро.
    Съхраняването на лозичките през зимата е свързано с известни рискове. Те се запазват в подходящи изби, мазета и др. Необходимо е да се насипе слой пясък, дебел 10-15 см, и върху него да се поставят снопчетата лози. Изправят се едно до друго и след като се нареди цял ред, около половината от подложките и корените се засипват с пласт навлажнен пясък. Нарежда се втори ред и се засипва по същия начин. Всички празнини се запълват добре с пясък, но до спойката.
    През зимата непрекъснато се контролира температурата, която трябва да варира в границите от 0 до 8º. При засъхване пясъкът се навлажнява внимателно с пръскачка. Появата на плесен не създава допълнителни проблеми, защото е повърхностна. Пренасянето на лозовия посадъчен материал трябва да се извършва в дни, когато температурата е положителна. При транспортирането лозичките трябва да бъдат покрити с влажна слама и брезент, който ги предпазва от засъхване.
    Качествените за засаждане лозички трябва да имат дължина на стеблото 32-34 см, а едногодишният зрял летораст да е 15 см. В основата си лозите трябва да имат най-малко три добре развити корена, излизащи в различни посоки, с дължина на здравата част не по-малко от 7 см. За присадените вкоренени лози е много важно да са със здрава кръгова спойка. При огъване в зоната на срастването не трябва да се чупят или да се появяват пукнатини. Нужна е здравина на присадника и подложката, без наранявания, особено в зоната на първите три очи на летораста. Не трябва да има туморчета и тъмни петна под кората.

    Деси Голичева
    Аквамат2000 ООД
  •  
  • Производсто на присадени лозички
  • Производството на присадени /облагородени/ лозички е наложено след унищожаването на културната лоза от филоксерата преди около сто години. Технологията на това производство е доведена почти до пълно механизиране на отделните нейни процеси. Тя се състои от присажда-не /механизирано или ръчно/ на присадници /калеми/ на културната лоза, върху резници от американски подложки. Сглобяването на тези части се извършва по различни методи - английска популация, направа на омеговидна форма, различни шипове и др. В широката практика се е наложила омеговидната форма на сглобяване, тъй като при нея отрезите и сглобяването се извършва със специално конструирани машини. Тъй като производството на присадени вкоренени лозички у нас е почти преустановено много любители лозари организират собствено приозводство на такъв посадъчен материал. За тази цел е необходимо първо да се осигурят пръчки от културния сорт, който е необходим, и след това резници от някоя американска подложка - Кобер 5 ББ, Шасла 41 Б, Монтикола, SО4 и др. Присаждането се извършва през март до средата на април. Преди присаждането се извършва нарязване на пръчките от културния сорт на калеми, а от пръчките на американските подложки резници. Калемите /присадници/ представляват еднопъпкови резници. При отрязването им от пръчките на културния сорт, над възела с пъпката се оставя около 2 см от междувъзлието, а под възела цялото междувъзлие или част от него. Резниците от американските пръчки са с дължина 36 - 40 см. При отрязването им под долния възел се оставя около 2 см, а над горния цяло междувъзлие. След нарязването на калемите и подложковите резници те се накисват в чиста вода. Калемите се киснат едно денонощие, а подложковите резници 2-3 денонощия. Преди присаждането същите се изваждат от водата и се оставят леко да се стцедят. Освен това пъпките на подложковите резници се почистват, като се внимава да не се нанасят големи рани върху резниците. В подготовката на подложковите резници се включва и опресняването на долния отрез. Отрез се извършва до самия възел. След подготовката на присадниците и подложковите резници се пристъпва към самото присаждане - направа на отрезите и сглобяването на присадника и подложката по един от горепосочените методи. От посочените методи на присаждане, най-добри резултати са получени по метода на английската популация. То се извършва ръчно с лозарско ножче, добре наточено при което се получават гладки отрези. Отрезите са наклонени с дължина около 1,5 см. Дължината им зависи от дебелината на присадниците. Задължително е дебелината на присадника и подложката да бъде еднаква. Отрезът на калема се прави непосредствено до възела, от долната му страна, а на подлжжката на горният му край от страната на пъпката. Дължината на резника е около 32 см от основата му. Веднага след извършането на отрезите се прави и езичето, което представлява малка част от отреза. Сглобяването на присадника и подложката след това става чрез тези езичета, които се вкарват в направените отрези. Тъй като ръчното присаждане по метода на Резник и калеми а) пръчка от културния сорт; б) отрязан присадник; В) подложков рвзник английската копулация е много трудоемко, по-късно бяха конструирани машини, които извършват отрезите под формата на гръцката буква омега О. Върху подложковия резник се извършва вдлъбнатата част на тази буква, а на присадника издадената част. След това издадената част на присадника странично се вмества във вдлъбнатата част на подложката. При някои машини, направата на отрезите и сглобяването се извършва едновременно. За любителите лозари и малките пипиниерски стопанства са конструирани ръчни машини за това присаждане. Същите могат да се закупят от селскостопанските магазини. Те са производство на италиански фирми и цената им е 60 лв. Изработват се и от български фирми. След присаждането резниците се нареждат в специални сандъци с размери - 54 см дължина, 50см широки и 50 см дълбоки. Една от страните на сандъка е с подвижно дъно, за затварянето му след напълването, а една от страните свободна. При нареждането на присадените резници се използват дървени стърготини с влажност около 10-12%. Напълненият сандък се затваря с подвижното дъно и се изправя с отворената страна отгоре. Върху присадниците от горната страна се поставя пласт навлажнени стърготини на дебелина 5-6 см. Когато броят на присадените резници е сравнително малък могат да се използват и дървени щайги. След тази операция присадените резници се поставят в специални тъмни стаи, където се извършва тяхната стратификация. Сандъците се внасят в стаите. Те могат да бъдат наредени на два етажа. Между сандъците се оставят пътеки за обслужването им. Стратификацията протича в продължение на 18-20 дни при температура в стаята и сандъка 22-24°С. Стратификацията има за цел образуването на предварителна спойка между присадника и подложката. След стратификацията, следва вкореняването на присадените резници. Това става в т.н. акоренилища. Преди вкореняването, мястото определено за вкоренилище се изорава дълбоко /риголване/ на дълбочина 60-70 см. Риголването се извършва 2 до 3 месеца преди вкореняването. При по-бедни почви се извършва наторяване с 3-4 т добре угнил оборски тор. Присаждането, стратификацията и вкореняването трябва да завърши до края на април. Засаждането /вкореняването/ във вкорени лището се извършва в редове отстоящи на разстояние 1,20 м един от друг. Вътре в реда присадените резници се поставят на разстояние 6-8 см един от друг. При леки почви 2/3 от резниците се поставят в почвата, а 1/3 остава над повърхността на почвата. При по-тежки почви дълбочината на засаждане е обратна - 1/3 се поставя в почвата, а 2/3 остава отгоре. Резниците оставени над повърхността на почвата след това се заравят с рохка почва до горе, като над тях почвата е на дебелина 3 - 4 см. За да се избегне тази трудоемка работа, присадената част на резниците се парафинира със специална парафинова смес, която не позволява изсъхването на резниците. Една седмица след вкореняването трябва да се извърши първото напояване на вкоренилището. Останалите грижи във вкоренилището през вегетацонния период са обработка на почвата между редовете /тировете/, пръскане на лозичките срещу мана и оидиум, поливане в зависимост от честотота на валежите. През юни и юли заровените лозички се разкриват за да се изрежат от тях росните и повърхностните корени, след което отново се заравят. Тази операция при парафинираните резници отпада тъй като на откритата част от тях не се образуват такива корени. През есента, след листопада, лозичките се изваждат от вкоренилището. Сортират се на пър-вокласни и второкласни, превързват се на снопчета от 25 броя първокласните и 50 броя второкласните. След това те се съхраняват или ако времето позволява се засаждат на постоянно място. Тази технология на про-изводство на присадени вкоренени резници изсква много средства и труд. За личното стопанство, когато се засаждат лози за асми в дворовете и вилните зони или за малки лозови насаждения от 1 до 2 дка могат да се използват неприсадени вкоренени резници. Достатъчно е да се нарежат резници с дължина около 40 см на горния край с пъпка и същите да се вкоренят във вкоренилището. Засадените лозички могат да се нападнат от филоксера едва след 10-15 години.
     
    Проф. Здравко ЗАНКОВ
    Списание ПРАКТИЧНО ЗЕМЕДЕ Бр. 2, 2003 г.



Капков Маркуч |  Мрежи Срещу Градушка | Мрежи Срещу Птици | Мрежи срещу насекоми  Привързване на леторастите 

Свързани продукти

Онлайн магазини