По дейности 
Кориандър
- Отглеждане на кориандър
-
Кориандърът е светлолюбиво растение и борбата с плевелите е важен елемент от отглеждането му. Кориандърът е студеноустойчива култура до 4°С. Оптималната температура за развитието му е 18-20°С.
Поради слабата си коренова система кориандърът се счита за влаголюбива култура. Затова е необходимо напояване. Най-добрият метод е капковото напояване.
Кориандърът предпочита богати на хранителни вещества почви, които съхраняват влагата и имат слабо алкална реакция.
Краставици
- Напояване
-
Краставиците не понасят засушаване, затова се нуждаят от напояване.
Първа поливка. Извършва се при засаждането.
Втора поливка. В началото след прихващането краставиците се поливат по-рядко (през 7-10 дни) и с по-ниска поливна норма 20-25 куб.м/дка. С нарастването на растенията поливките стават по-чести и с по-висока поливна норма.
Трета поливка. От началото на плодобразуването до края на беритбата растенията се поливат през 6-7 дни с поливна норма 30-40 куб.м./дка без почвата да се преовлажнява.
- Наторяване на краставици с органичен био тор
-
Преди засаждане на краставиците за обогатяване на почвата тя се обработва с работен разтвор 1:10 (течен тор: вода), със този разтвор може да се третира почвата и след прибиране на реколтата. Преди да бъдат засяти семената на краставицата те могат да се третират с разтвор 1:50. Семената на краставицата се потапят за 24 часа при температура 18-20° C. След обработката семената да се посеят веднага. Останалият разтвор след обработката може да се използва за поливка на засятите семена краставици, разреден с още 50% вода. Обработката на семената на краставицата спомага за едновременното поникване на разсада. Използването на течен био тор увеличава добива от 25 до 40%. Чувствително се подтиска появата на брашниста мана, кореново и сиво гниене, вирусни заболявания при краставиците. Течният био тор се явява био стимулатор и засилва имунната система на растенията, така краставиците са по-устойчиви на климатични аномалии. Намалява се необходимостта от минерални торове до 25 %
Операция Фаза на развитие Доза
(течен тор: вода)Начин на употреба Разсадопроизводство 1-во подхранване 2-4 същински листа 1:100 (1% разтвор) Пръскане 2-ро подхранване 4-5 дни преди разсаждане 1:50 (2% разтвор) Поливане
След засаждане
1-во подхранване Бутонизация (след прихващане) 1:100 (1% разтвор) Пръскане 2-ро подхранване При височина от 50-70 см 1:50 (2% разтвор) Поливане по 80 мл /корен 3-то подхранване и следващите на 10-12 дни Плододаване 1:100 (1% разтвор) Пръскане
Къпини
- Напояване на къпини
- В райони с по-малко от 700мм/кв.м валежи къпините се напояват както при малините.
Лешник
- Отглеждане на лешник
-
Засаждането на лешника става през есента. Първо се прави яма 60х50 см, в която се внася угнил оборски тор (до 10-15 кг) и минерални торове (200 г суперфосфат и 50 г калиев сулфат) и се добавя плодородна почва от горния хумусен слой. Фиданките се садят, след като се подрежат, а корените се топят в глина и тор и се разполагат в ямките. Растенията трябва да се намират най-малко на 4-5 м разстояние. Поливат се обилно. Пристволните кръгове трябва да се разрохкват, но не дълбоко, и да се мулчират, например с окосена трева. В засушливи години растенията рядко се поливат. Веднъж на 2-3 год. се подхранват с органични торове и ежегодно с минерални торове. Когато се формират завръзите, е желателно подхранване с шербет. За нормалния растеж и развитие на храста трябва редовно да се прави резитба, за да се прорежда и да остават само 8-10 стебла.
За доброто презимуване на растенията се препоръчва през есента нискорастящите клонки да се покриват с почва или да се укриват със сняг.
- Резитба на лешник
-
Голямо значение за лешника има формиращата резитба. Тъй като това растение е светлолюбиво, цялата корона трябва да има достъп до светлина и въздух.
• Първи начин на резитба:
В сгъстените храсти се изрязват средните излишни клонки. Често страничните клонки се изкривяват встрани и се закрепват в това положение с тел. Получава се нещо като зелена „ваза” от средата, която има достъп на светлина и въздух.
• Втори начин:
Стволовете се завръзват, като се отклоняват наляво или надясно към два алуминиеви тела, които минават встрани от храста на височина 1,2 – 1,5 м от земята. Профилът на храста в този случай изглежда V-образно. Това по същество е шпалирна формировка, тъй като се прилага и при малините и лозето. При нея храстът заема по-малко място, отколкото при първата. За един храст най-добре е да се приложи първата формировка.
• Трети начин:
Може да се приложи експериментално. При него храстът придобива формата на дърво с един ствол, като останалите издънки се съкращават малко над повърхността. Стволът много бързо израства, покрива се с плодни клонки и на четвъртата година от живота си дава първата реколта. Обилният достъп на хранителни вещества, свободният достъп на светлина и въздух до короната обуславят и добрите ежегодни реколти, които могат да се получат. След 15 години, когато лешникът започва да старее и да намалява плододаването му, се взима отвод в съседство на старото растение. След това ще се появи млад храст, който по-късно без пресаждане ще може да се отгледа по едностволовата схема.
Една от постоянните грижи на градинарите е осветлението на короната на лешника, особено вътре в храста. При резитбата трябва да се отчете, че голяма част от цветните пъпки се намират на края на обрастващата дървесина. По тази причина трябва да се отстраняват с ножицата само засъхналите, старите и силно сгъстяващите се клонки от храста. Дори лешниковият храст да живее дълго, на 15-20 години обрастващите клонки започват да засъхват, от което се понижават добивите. Тогава трябва да подмладите храста. Това се прави постепенно, като се изрязват 1-2 от старите скелетни клони в годината възможно най-близо до земята, в ранна пролет, преди сокодвижението.
- Размножаване на лешник
- Лешникът се отнася към опрашваните от вятъра растения. За добра реколта е препоръчително да се засади повече от един екземпляр. Може да се използва и метода на изкуственото опрашване. За тази цел в средата на храстите, по-близо до женските съцветия, се поставят отрязани мъжки реси. Може да се постъпи и по друг начин: отрязват се реси и леко се потърква с тях женския плодник. Като правило мъжките реси цъфтят преди женските съцветия. В такъв случай трябва предварително да се събере прашец, като се откъснат ресите и се приберат в хартиен пакет. Не трябва да се държат дори и няколко минути на слънце, защото ще загинат. Пакетът се съхранява в хладилник при температура около 0°, докато не се покажат червените плодници. Тогава може с мека акварелна четка да се вземе прашец от плика и да се нанесе на близалцето на плодника. При малки храсти лешници този метод е удобен и надежден. Времето за опрашване на цъфтящият храст е съвсем малко- около 15 – 20 минути.
Лозя
- Напояване на лози
-
Най-голяма нужда от вода лозата изпитва в периода от разпукването на пъпките до началото на цъфтежа. По това време влажността на почвата обикновено е висока. Висока е и атмосферната влажност и потребността не е така ясно видима. По време на цъфтежа нуждата е по-умерена. Нещо повече, прекомерната влажност в този период причинява окапване на цветчетата, получава се т.нар. изресяване. След цъфтежа едновременно с бързото нарастване на леторастите започват да наедряват бързо и зърната, формират се съцветия, т.е. залага се реколтата за идната година. Нуждата от вода нараства и така е до към средата на август, когато започва постепенно да намалява.
За добрия ефект от напояването от значение е не само срокът, но и количеството на водата, т.е. поливната норма. Напояването с ниски поливни норми няма ефект, защото малкото вода не прониква на дълбочината на корените и бързо се изпарява от повърхностния почвен слой. В зависимост от особеностите на почвата и съдържанието на влага в нея, за един квадратен метър са необходими от 70-80 до 100-120 л вода.
Най-добрият начин да се осигури контролирано и ефективно напояване става чрез използванеот на капково напояване.
С напояването се цели да се ускори растежът на лозата, да се повиши добивът и да се подобри качеството на гроздето.
ПОВРЕДИ НА ЛОЗАТА ОТ СУШАТАПри продължителна суша в лозето загиват най-напред долните листа, които подгарят и след това окапват. Подгарянето на листата, разположени близо до основата на пръчките, е първият признак, че растенията страдат от сушата и че в подпочвения хоризонт няма достатъчно влага. След това ако гроздето е зелено, зърната остават дребни, увяхват и засъхват. Същото може да се
получи и с вече прошареното грозде.
УСТОЙЧИВОСТ НА ЛОЗАТА НА СУША
Издръжливостта на лозите на суша зависи от почвата, подпочвата и от присадника. Най-много страдат от сушата лозите, които са засадени в плитки, песъчливи почви. В дълбоките наносно-песъчливи почви обикновено лозите не страдат от суша. В почви, богати на вар, както и в почви, които при продължително засушаване не образуват големи пукнатини, обикновено лозата е по-устойчива на сушата.
ВРЕМЕ ЗА НАПОЯВАНЕ
Излишното напояване на лозите трябва да се избягва, защото се влошава физическата структура на почвата и пада качеството на гроздето, то става нетрайно и с по-малко захари. Освен това
излишната влага на почвата пречи на доброто развитие на кореновата система. У нас 2-3 напоявания на лозата годишно са достатъчни. След всяко напояване обаче лозето трябва да се
обработва, за да се запази висока влажност в почвата. Първото напояване у нас трябва да се извърши през втората половина на юни, след прецъфтяването на лозите, или най-късно в
началото на юли, ако през пролетта не са паднали достатъчно валежи. При малко валежи през лятото второто напояване се извършва в края на юли, началото на август, или когато стане
прошарването на гроздето, преди подгарянето на най-долните листа.
НАЧИНИ НА НАПОЯВАНЕ
У нас напояването на лозята се извършва обикновено като се залива цялата повърхност на почвата. Това обаче води до разрушаване на структурата на почвата и до образуване на дебела
кора. Затова е по-добре да се полива по бразди. При ширина на междуредието 1,5-2 метра се прави една бразда в средата на всяко междуредие с дълбочина от 12 до 25 см и ширина от 30 до 40 см в горната част. Дължината на браздите зависи от структурата на почвата и наклона на мястото и обикновено е от 30 до 100 м. За да се приложи лесно браздовото напояване, необходимо е да се нивелира мястото, предназначено за лозе, преди риголването и засаждането на лозите. (ф)
В. Фермер новият, 299/ 2004 - Резитба на лози
-
Резитба на лози
За разлика от повечето други растения, при отглеждането на лозата резитбата е абсолютно задължителна. Лозата като лиановидно растение има способността да създава тънки и дълги леторасли, които ако не са увити около някоя подпорна конструкция или около съседни дървета и храсти, полягат на земята. Оставена сама без човешка намеса лозата създава гъста мрежа от пръчки които се оплитат една в друга. Всяка следваща година, младите леторасли покарват най-буйно от връхните пъпки на съответната пръчка и по този начин се отдалечават все повече от основата на растението. Плодовете на лозата са разположени на леторасли, покарали от пъпки, разположени върху миналогодишни пръчки. Това значи, че всяка година плодните звена се отдалечават все повече и повече от основата на растението. За да се избегнат тези нежелани последици, човека посредством резитби и подпорни конструкции е създал следните няколко вида формировки на лозата: чашковидна, Гюйо, Мозер, Омбрела, асмовидна и др.
Зимната, известна още като суха резитба, се извършва от есента след листопада до началото на напъпването през пролетта. Тази резитба е основната и водещата. Прилагат се два вида резитби - къса и смесена, в зависимост от сорта и неговата родовитост.
Късата се нарича чепова. При тази резитба пръчките се режат на две пъпки (очи) в основата. Изрязаните по този начин части се наричат плодни звена. Пръчките за плодни звена не трябва да са много тънки или много дебели, а средно дебели и добре узрели. Установено е, че пъпките на тези пръчки са с добра родовитост. Много важно е да се знае, че при резитбата на лозата не всички пръчки, които са израснали от лозата се оставят и се изрязват на посочените плодни звена. Около 80-90% от тях се отстраняват, като се изрязват до основата и само малка част се оставят за плодни звена, така че лозата бива натоварвана със зимни очи в зависимост от формировката от 10-15 до 30-40 броя. Друга съществена особеност при резитбата на лозата е местоположението на чеповете и плодните пръчки върху рамената и кордоните. Като правило първата пръчка от стария чеп се реже за нов, а по-горната пръчка се премахва, като се прерязва през стария чеп.
При смесената резитба се оставят и по-дълги пръчки на 10 до 12-14 очи, наречени плодни или по-къси пръчки с 6-8 очи, наречени стрелки. От стария чеп долната пръчка се реже за нов чеп, а по-горната пръчка се оставя за плодна пръчка.
Когато върху стария чеп има само една развита пръчка, тя се оставя за нов чеп, а за плодна се избира пръчка от старата плодна пръчка. Върху едно рамо не се оставят повече от 2-3 чепа при късата резитба. При смесената резитба плодните пръчки трябва да не се оставят върху всяко рамо, а през 1-2 рамена, за да не претрупва лозата с много плод. При резитбата през пролетта, отрезите при чепа се извършват наклонено в противоположна посока на горното око. По този начин капките вода, които изтичат от чепа, не обливат долната пъпка.
Ако добивът по количество и качество е задоволителен и растежната сила на лозите е нормална, натоварването на лозите се запазва същото, както през предшестващата година. В случай,че лозите имат буен растеж натоварването се увеличава с повече плодни очи.
Формировка
При чашовидната формировка зрелият летораст, развит от горното око на чепа, се отрязва с част от стария чеп, а долният се реже на нов чеп с две очи. Раните се правят само от вътрешната страна на рамената. За ориентир горното око на новият чеп трябва да бъде обърнато към центъра на лозата. Чашата се поддържа "отворена", като се изрязват до основа развитите леторасти във вътрешността на короната. За увеличаване на натоварването на лозата с плодни очи може да се оставят отделни чепове на три очи или да се остави стрелка.
При подобреният и стъблен Гойо плодната пръчка трябва да произлиза от миналогодишен чеп, а ако липсва такава - от най-ниско израсналия зрял летораст от старата плодна пръчка или от ъглова пъпка, а в краен случай - от лакомец. За чепове се оставят зрели леторасти, развитити от долните очи на миналогодишните чепове или от лакомци. Желателно е мястото на плодната пръчка да се сменя - последователно от едната и от другата страна на лозата(ако е единичен Гюйо). Подони са принципите и при поддържане на средностъблена формировка, видоизменен Мозер и Омбрела.
Деси Голичева
Аквамат2000 ООД
- Съхраняване на лозовия материал
-
Съхраняването на посадъчния лозов материал през зимата става при определени условия. Обикновено това се прави в специално изградени помещения. Закупените през пролетта лозички могат да се съхраняват кратко време преди да се засадят. Поставят се отвесно във влажен пясък и се покриват до спойката. Те се запазват в избени помещения или под навес. Могат да се съхраняват и на открито във влажна почва на отцедливо място при засаждане наскоро.
Съхраняването на лозичките през зимата е свързано с известни рискове. Те се запазват в подходящи изби, мазета и др. Необходимо е да се насипе слой пясък, дебел 10-15 см, и върху него да се поставят снопчетата лози. Изправят се едно до друго и след като се нареди цял ред, около половината от подложките и корените се засипват с пласт навлажнен пясък. Нарежда се втори ред и се засипва по същия начин. Всички празнини се запълват добре с пясък, но до спойката.
През зимата непрекъснато се контролира температурата, която трябва да варира в границите от 0 до 8º. При засъхване пясъкът се навлажнява внимателно с пръскачка. Появата на плесен не създава допълнителни проблеми, защото е повърхностна. Пренасянето на лозовия посадъчен материал трябва да се извършва в дни, когато температурата е положителна. При транспортирането лозичките трябва да бъдат покрити с влажна слама и брезент, който ги предпазва от засъхване.
Качествените за засаждане лозички трябва да имат дължина на стеблото 32-34 см, а едногодишният зрял летораст да е 15 см. В основата си лозите трябва да имат най-малко три добре развити корена, излизащи в различни посоки, с дължина на здравата част не по-малко от 7 см. За присадените вкоренени лози е много важно да са със здрава кръгова спойка. При огъване в зоната на срастването не трябва да се чупят или да се появяват пукнатини. Нужна е здравина на присадника и подложката, без наранявания, особено в зоната на първите три очи на летораста. Не трябва да има туморчета и тъмни петна под кората.
Деси Голичева
Аквамат2000 ООД
- Производсто на присадени лозички
-
Производството на присадени /облагородени/ лозички е наложено след унищожаването на културната лоза от филоксерата преди около сто години. Технологията на това производство е доведена почти до пълно механизиране на отделните нейни процеси. Тя се състои от присажда-не /механизирано или ръчно/ на присадници /калеми/ на културната лоза, върху резници от американски подложки. Сглобяването на тези части се извършва по различни методи - английска популация, направа на омеговидна форма, различни шипове и др. В широката практика се е наложила омеговидната форма на сглобяване, тъй като при нея отрезите и сглобяването се извършва със специално конструирани машини. Тъй като производството на присадени вкоренени лозички у нас е почти преустановено много любители лозари организират собствено приозводство на такъв посадъчен материал. За тази цел е необходимо първо да се осигурят пръчки от културния сорт, който е необходим, и след това резници от някоя американска подложка - Кобер 5 ББ, Шасла 41 Б, Монтикола, SО4 и др. Присаждането се извършва през март до средата на април. Преди присаждането се извършва нарязване на пръчките от културния сорт на калеми, а от пръчките на американските подложки резници. Калемите /присадници/ представляват еднопъпкови резници. При отрязването им от пръчките на културния сорт, над възела с пъпката се оставя около 2 см от междувъзлието, а под възела цялото междувъзлие или част от него. Резниците от американските пръчки са с дължина 36 - 40 см. При отрязването им под долния възел се оставя около 2 см, а над горния цяло междувъзлие. След нарязването на калемите и подложковите резници те се накисват в чиста вода. Калемите се киснат едно денонощие, а подложковите резници 2-3 денонощия. Преди присаждането същите се изваждат от водата и се оставят леко да се стцедят. Освен това пъпките на подложковите резници се почистват, като се внимава да не се нанасят големи рани върху резниците. В подготовката на подложковите резници се включва и опресняването на долния отрез. Отрез се извършва до самия възел. След подготовката на присадниците и подложковите резници се пристъпва към самото присаждане - направа на отрезите и сглобяването на присадника и подложката по един от горепосочените методи. От посочените методи на присаждане, най-добри резултати са получени по метода на английската популация. То се извършва ръчно с лозарско ножче, добре наточено при което се получават гладки отрези. Отрезите са наклонени с дължина около 1,5 см. Дължината им зависи от дебелината на присадниците. Задължително е дебелината на присадника и подложката да бъде еднаква. Отрезът на калема се прави непосредствено до възела, от долната му страна, а на подлжжката на горният му край от страната на пъпката. Дължината на резника е около 32 см от основата му. Веднага след извършането на отрезите се прави и езичето, което представлява малка част от отреза. Сглобяването на присадника и подложката след това става чрез тези езичета, които се вкарват в направените отрези. Тъй като ръчното присаждане по метода на Резник и калеми а) пръчка от културния сорт; б) отрязан присадник; В) подложков рвзник английската копулация е много трудоемко, по-късно бяха конструирани машини, които извършват отрезите под формата на гръцката буква омега О. Върху подложковия резник се извършва вдлъбнатата част на тази буква, а на присадника издадената част. След това издадената част на присадника странично се вмества във вдлъбнатата част на подложката. При някои машини, направата на отрезите и сглобяването се извършва едновременно. За любителите лозари и малките пипиниерски стопанства са конструирани ръчни машини за това присаждане. Същите могат да се закупят от селскостопанските магазини. Те са производство на италиански фирми и цената им е 60 лв. Изработват се и от български фирми. След присаждането резниците се нареждат в специални сандъци с размери - 54 см дължина, 50см широки и 50 см дълбоки. Една от страните на сандъка е с подвижно дъно, за затварянето му след напълването, а една от страните свободна. При нареждането на присадените резници се използват дървени стърготини с влажност около 10-12%. Напълненият сандък се затваря с подвижното дъно и се изправя с отворената страна отгоре. Върху присадниците от горната страна се поставя пласт навлажнени стърготини на дебелина 5-6 см. Когато броят на присадените резници е сравнително малък могат да се използват и дървени щайги. След тази операция присадените резници се поставят в специални тъмни стаи, където се извършва тяхната стратификация. Сандъците се внасят в стаите. Те могат да бъдат наредени на два етажа. Между сандъците се оставят пътеки за обслужването им. Стратификацията протича в продължение на 18-20 дни при температура в стаята и сандъка 22-24°С. Стратификацията има за цел образуването на предварителна спойка между присадника и подложката. След стратификацията, следва вкореняването на присадените резници. Това става в т.н. акоренилища. Преди вкореняването, мястото определено за вкоренилище се изорава дълбоко /риголване/ на дълбочина 60-70 см. Риголването се извършва 2 до 3 месеца преди вкореняването. При по-бедни почви се извършва наторяване с 3-4 т добре угнил оборски тор. Присаждането, стратификацията и вкореняването трябва да завърши до края на април. Засаждането /вкореняването/ във вкорени лището се извършва в редове отстоящи на разстояние 1,20 м един от друг. Вътре в реда присадените резници се поставят на разстояние 6-8 см един от друг. При леки почви 2/3 от резниците се поставят в почвата, а 1/3 остава над повърхността на почвата. При по-тежки почви дълбочината на засаждане е обратна - 1/3 се поставя в почвата, а 2/3 остава отгоре. Резниците оставени над повърхността на почвата след това се заравят с рохка почва до горе, като над тях почвата е на дебелина 3 - 4 см. За да се избегне тази трудоемка работа, присадената част на резниците се парафинира със специална парафинова смес, която не позволява изсъхването на резниците. Една седмица след вкореняването трябва да се извърши първото напояване на вкоренилището. Останалите грижи във вкоренилището през вегетацонния период са обработка на почвата между редовете /тировете/, пръскане на лозичките срещу мана и оидиум, поливане в зависимост от честотота на валежите. През юни и юли заровените лозички се разкриват за да се изрежат от тях росните и повърхностните корени, след което отново се заравят. Тази операция при парафинираните резници отпада тъй като на откритата част от тях не се образуват такива корени. През есента, след листопада, лозичките се изваждат от вкоренилището. Сортират се на пър-вокласни и второкласни, превързват се на снопчета от 25 броя първокласните и 50 броя второкласните. След това те се съхраняват или ако времето позволява се засаждат на постоянно място. Тази технология на про-изводство на присадени вкоренени резници изсква много средства и труд. За личното стопанство, когато се засаждат лози за асми в дворовете и вилните зони или за малки лозови насаждения от 1 до 2 дка могат да се използват неприсадени вкоренени резници. Достатъчно е да се нарежат резници с дължина около 40 см на горния край с пъпка и същите да се вкоренят във вкоренилището. Засадените лозички могат да се нападнат от филоксера едва след 10-15 години.
Проф. Здравко ЗАНКОВ
Списание ПРАКТИЧНО ЗЕМЕДЕ Бр. 2, 2003 г.
