Поддържа се постоянна равномерна влажност на почвата 80% от ППВ* . За тази цел е добре да се използва капковото напояване. В началото се напоява с 30-40 куб.м. вода на декар през 10-15 дни, а след началото на формиране и нарастване на зелките – през 7-8 дни. Не се допуска преовлажняване на почвата, нито продължително засушаване. При завършване на формирането на зелките поливането се прекратява, за да не се напукват.
*ППВ (Пределна полска влагоемност). Това е максималното количество вода, която почвата задържа трайно след оттичане на гравитационната вода. Различните почвени типове имат различна ППВ. Изчислява се лабораторно
Разсад за зеле
Зелето е култура, която се нуждае от производство на разсад, за да може да се оформят и развият качествени глави. Вегетационния им период продължава 60-70 дни. Подобни сортове и F1-хибриди са от типа на Дитмарско ранно, Голден акр, Марнер и др. За да се отглежда разсад, семената се сеят от края на януари до първата половина на февруари. Трябва да се произведе млад, 30-40-дневен, здрав разсад. Семената се засяват в полутопъл парник или на затоплена леха с дебелина на тора 20-30 см. Затоплената леха се оформя на място на завет или в пластмасова оранжерия, където се изкопава трап, дълбок около 30 см и широк 1-1,5 м. След зареждането на трапа с тора, лехата се покрива с полиетилен. Почвата се накопава и подравнява. Сее се на редове на разстояние 4-5 см един от друг, а между семената на 1,5-2 см едно от друго. При разпръсната сеитба семената се разхвърлят внимателно и по възможност равномерно върху почвата. Една парникова рамка (1,5 кв. м) се засява с 4-5 г семена. За засаждане на 100 кв.м е достатъчен разсадът от около две рамки.
Засетите семена се покриват с тънък (1,5-2 см) слой торопочвена смес или плодородна, структурна почва. Повърхността се подравнява внимателно и се притъпква с дъска. След това парникът или лехата се покриват с рамки или полиетиленово фолио и се завиват с рогозки.
При температура 18-20°С семената поникват за 5-7 дни. След това разсадът се отглежда при температура 16-22°С през слънчевите дни и с няколко градуса по-ниска при облачно време и през нощта. Не бива да се поддържа за дълго време температура под 10°С. При някои ранни сортове зеле тази ниска положителна температура стимулира формирането на цветоносни стъбла след разсаждането.
Парникът и разсадната леха се проветряват редовно, почвената влажност се поддържа умерена, а плевелите се унищожават. Тъй като зелевият разсад се нуждае от много светлина, покривните материали се отстраняват своевременно всеки ден. Така ранният зелев разсад израства здрав и жизнен.
Земна ябълка
Засаждане на земната ябълка
Засаждането на земната ябълка може да стане през есента, но ако не успеете тогава, няма проблем да го сторите и през април. Подходящи са леките песъчливи почви, които не могат да се използват за други култури. Използват се по-едрите клубени, които се садят като картофи. Между редовете се оставят 60-80 см, а между растенията - около 40 см. Грудките се заравят се на 10-12 см, като за 1 дка ще са ви нужни 100-150 кг. След поникването им са необходими две окопавания - за изчистване от плевелите и за загърляне.
Голията обикновено се засява за няколко години на едно и също място. Не понася много влага, по-устойчива е на суша. Издържа на студ и клубените й могат да презимуват в земята без да се повредят. Затова не вадете голията наведнъж, а през цялата зима според потребностите. Издръжливостта й обаче често я превръща в плевел и затова на терена след нея трябва да се засяват окопни култури, за да го изчистят от грудките. За да отгледате добри клубени трябва да я наторявате или с ороганичен тор, или пък с азот и калий, защото растението ги изсмуква от почвата.
Кайсия
Отглеждане на кайсия
Кайсията е топлолюбиво растение. За нормалното развитие и плододаване е необходима температурна сума през вегетацията не под 2800°С. По време на естествения зимен покой, кайсията понася ниски температури до -27-28°С, но при положителни температури 10-12°С в началото на зимния покой, устойчивостта й към ниски зимни температури се понижава. Във фаза показванена на чечелистчетата кайсията понася температура до -10°С, при отваряне на цветовете до -2-1°С. Като растение формирано при постоянни ниски температури през зимата в райони с променливи положителни температури в началото на зимата и повратни пролетни студове, кайсията търпи поражения по пъпките, цветовете и завръзите, което често компрометира реколтата.
Напояване на кайсия
За да се получава редовен и нормален добив, кайсията изисква напояване. Общото количество вода, което растенията използват за транспирация и се изпарява от почвата от един декар площ, при нормална гъстота на растенията за една година е 650-700 куб.м. Разпределено неравномерно по сезони, количеството на валежите у нас в районите на отглеждане на кайсията е 350-450 куб.м. Това предизвиква нуждата от напояване. При недостатъчна влага в почвата, кайсията трудно преодолява трайното задържане на високи летни температури и ниска атмосферна влажност. Най-добрият метод за контролирано и ефективно напояване е капковото напояване.
В началото на вегетацията, кайсията използва зимната влага в почвата. Критични за кайсията са периодите около втвърдяването на костилката, зреенето на плодовете, залагането на плодни пъпки през юли и формирането им през септември-октомври. Недостигът на влага предизвиква издребняване на плодовете, по-твърда консистенция на плодовото месо и по-ниски вкусови качества на плода. Компрометира се залагането на плодни пъпки и формирането им за следващата година. Плодните пъпки формирани при недостиг на влага в почвата не устояват на ниските зимни температури. Високата тамосферна влажност и преовлажнената почва благоприятстват развитието на ранно кафяво гниене по кайсията, което предизвиква опадане на цветовете и загниване на връхните части на младите леторасти,а и на целите леторасти.
Засаждане на кайсия
Кайсията се развива доста добре на различни почвени типове. По нейната приспособимост към почвата някои автори я сравняват с лозата.
Едно от основните изисквания е почвите да бъдат дълбоки, пропускливи, с ниско ниво на подпочвените води и сравнително добре запасени с хранителни вещества. Отглеждана на по-леки и пропускливи места кайсията се развива и плододава добре при по-обилно органично и минерално торене и поливане в сушата. При дълбоките и пропускливи почви корените на кайсията понякога достигат и до 7-9 м дълбочина, което позволява да се отглежда и при неполивни условия. Не са подходящи тежките, непропускливи почви, при които се задушават корените и има смолотечения по стъблото.
Кайсията добре вирее както на слабокисели, така и на слабоалкални почви (рН от 5,5 до 7,5). Тя, както и бадемът, не страда от по-високо ниво на активни карбонати в почвата, каквито са варовитите почви.
Още в първите години след засаждането корените се развиват доста интензивно и до известна степен превишават проекцията на короната. Установено е, че още към 4-та – 6-та година след засаждането корените на кайсиевата подложка почти напълно заемат площта, която им е определена. Основната маса от тях е разположена под короната, което трябва да се има впредвид при обработките, торенето и напояването, особено когато това се извършва локално при отделните дървета. Активните корени се разполагат на дълбочина 60-70 см при по-младите растения, а по-нататък много от тях достигат и до 1,5 – 2,0 м. В зависимост от почвените условия отделни корени проникват и до 7 - 9 м дълбоко в почвата. В хоризонтално направление корените се развиват най-много на разстояние 2-3 м от стъблото.
Картоф
Отглеждане на картофи
При нормална почвена влажност и температура 8-10°С клубените на картофите прорастват и поникват за 15-20 дни. При повишаването на температурата поникват за по-кратко време, но при над 30°С температура спира поникването. Оптимална температура за растеж и развитие на картофите е 18-20°С и влажност на въздуха 70-80%. Клубенообразуването протича много добре при 18-20°С. При температура над 30°С клубенообразуването спира, спира и нарастването на клубените. Най-добре се развиват картофите в райони със сумарна температура през вегетацията около 1800-1900°С. Картофените растения загиват при температура -1.5°С до -3°С, а клубените при -8°С само за един час.
Общото количество вода, което картофите използват за транспирация и се изпарява от почвата на 1 декар площ, при нормална гъстота на растенията за една година е 600-650 куб.м. Разпределено неравномерно по сезони, количеството на валежите за по-голяма част от страната е 450-550 куб.м. – недостатъчно за използване на потенциалните възможности на културата без напояване в равнинните части на страната. най-добрият метод за напояване е капковото напояване.
Картофите се развиват най-добре при умерена влажност на почвата. Изискванията им към влагата нарастват особено по време на нарастване на стъблото и по време на цъфтежа – когато протича клубенообразуването. За нормално клубенообразуване почвената влажност трябва да бъде 70-80% от ППВ* .
*ППВ (Пределна полска влагоемност). Това е максималното количество вода, която почвата задържа трайно след оттичане на гравитационната вода. Различните почвени типове имат различна ППВ. Изчислява се лабораторно.
Напояване на картофи
Картофите имат нужда от напояване и най-добрият метод е капковото напояване.
Първа поливка. При нужда се извършва преди поникване чрез дъждуване. Втора поливка. Извършва се в началото на цъфтежа. Трета поливка. Извършва се при масов цъфтеж.
Напояването се извършва редовно, когато температурата на въздуха се повиши и задържи за по-дълъг период, почвата просъхне и растенията започват да губят тургора си и клюмват. Поливането се прекратява напълно 20 дни преди началото на прибирането. По време на цъфтежа и клубенообразуването не се допуска засушаване или преовлажняване на почвата.
Рътене на картофи
Рътенето е една от достъпните за производителите дейности, която пряко влияе върху растежа, развитието, клубенообразуването и продуктивността на ранните картофи. Неговите предимства са няколко:
- ускорява поникването, формирането на храста и клубенообразуването;
- съкращава вегетационния период;
- позволява да се отстранят примесите от други сортове и провласените и непокълнали клубени;
- намалява до минимум броя на празните гнезда в посева.
Рътенето започва 35-40 дни преди засаждането. За целта помещението се затъмнява и температурата се повишава на 8-12°С, като относителната влажност на въздуха се запазва на 85-90%. С това се избягва развитието само на връхната пъпка. Към 10-12 ден от затъмняването кълновете достигат 1,5-2 см. В този период задължително се контролира развитието им и когато 70-80% от тях достигнат 2 см, помещението се осветява и в него се поддържа същата температура и относителна влажност, както по време на затъмняването. След 25-30 дни клубените се поставят отново на тъмно за 15-20 дни при температура 2-5°С и относителна влажност на въздуха 85-90%. Необходимата температура (2-5°С) за условията на Южна България в периода на рътенето (януари-февруари) може да се осигури и без хладилна инсталация чрез охлаждане на помещението в ранните сутрешни часове (4-6 ч). Третирането на клубените и кълновете с тъмнина и ниска температура при неблагоприятни условия за засаждане може да продължи и 25-30 дни.
Засаждането на ранните картофи се извършва, когато температурата на почвата в десет сантиметровия почвен слой достигне 6-7°С. За Южна България оптималните срокове са между 20 февруари-10 март, а за Северна България – между 20 март и 5 април.
Деси Голичева
Аквамат2000 ООД
Торене на картофи
Течният био тор може да се използва за листно и кореново подхранване, както и за предпосевна обработка на семената. Кореновата система се развива по-бързо и е по-добре развита, което е особенно важно за картофите. Торът чувствително подтиска появата на гниене, бактериални петна и вирусни болести. Намалява наличието на нитрати, пестицидни остатъци и тежки метали в продукцията. Наторяването на картофите с течен био стимулатор увеличава добива до 20-35%, като
намалява необходимостта от минерални торове до 25%
Карфиол
Отглеждане на карфиол
Карфиолът изисква постоянна температура от 18-20˚С през целия период на вегитация. Растението трябва да се отглежда в условия на слънчево греене, макар и за няколко часа, и при напояване чрез дъждуване.
Карфиолът е с много високи изисквания към почвената и въздушната влажност. Ниската въздушна влажност, съчетана с понижаване на температурата под оптималната забавя образуването на главите. Оптимални са почвена влажност около 80% и въздушна около 85-90%. Не понася периодично засушаване редувано с преовлажняване. За максимален и ефективен контрол върху почвената влажност е най-добре да се използват системи за капково напояване.
Най-подходяща почва за карфиола е дълбоката, влагозадържаща, проветрива, средно тежка почва, богата с хумус и лесноусвоими хранителни вещества. Подходящи са богатите глинесто-песъчливи почви. Добре реагира на торенето с оборски и азотни торове.
Разсад за карфиол
За ранно отглеждане на карифола през пролетта семената се засяват около средата на януари в парник при температура 16-18°С и постоянна умерена влажност. Редовно се проветрява.
За късно отглеждане и получаване на реколта през есента карфиолът се сее през втората половина на май до 5-10 юни. За получаване на разсад за засаждане на 1 дка са необходими 70-80 г семена. Засява се на открити лехи. Не бива да се допуска засушаване на разсада.
По дейности 
