Праскова

Праскова

  • Засаждане на прасковата
  • Преди да се засадят прасковени дървета, мястото трябва да се почисти от растения и камъни. Риголването на терена е задължително. Работи се на 50-70 см дълбочина, като се внасят 80-100 кг калиев, 150-160 кг фосфорен и 3-5 т органичен тор на всеки декар. Ако се засаждa праскова в двор, то тогава се изкопават ямки с размери 80х80 см
    или 100х100 см с дълбочина 60 см. В тях се внасят по 10-15 кг оборски тор, 1-2 кг калиев и 2-3 кг фосфорен тор, които се размесват добре с изкопаната почва. След това част от нея се посипва на дъното на ямата, а с останалата се покриват корените на дървото.
    Разстоянията, на които ще се засаждат фиданките, се определят от условията, в които тя ще се развива (почва, влажност), както и от подложката, типа корона, която ще бъде формирана, и от сорта. Чашовидната корона задължително изисква разстояние между редовете от 5-6 см, а между дърветата – 3-5 м. Прасковите, формирани със свободно растяща корона, се нуждаят от по-малко място – по около 2-3 м между тях.
    Прасковеното дърво се засажда предимно през есента, особено, ако короната му ще е свободно растяща, тъй като то се събужда за живот много рано през пролетта. 
    Фиданката се поставя на няколко сантиметра над кореновата шийка в ямата, като мястото на присаждане е на няколко сантиметра над повърхността на терена. При засаждането корените на прасковата не се съкращават. Те трябва да са свежи и да се разпределят така в дупката, че да не се преплитат и извиват нагоре. Покриват се с останалата част от извадената почва, притъпква се и се полива с 20-30 л на дърво. Можете да се мулчира отгоре околостъблената чаша с оборски тор или друг материал.
  •  
  • Торене на прасковата
  • Прасковата е култура, чието развитие се влияе много от наличието на хранителни вещества в почвата. Има ли ги, дървото расте силно, образуват се достатъчно смесени клонки, върху които плододава. Тори се с азотни, калиеви и фосфорни торове, и се внасят и органични смеси, като се има предвид, че азотните торове се разпръскват повърхностно, а оборският, фосфорните и калиевите торове се заорават в почвата.
    Важно е да се знае, че 2-3 години непосредствено след засаждането, прасковите се подхранват само с азот, който се внася в околостъблените чаши на дърветата. Именно азотът е един от най-важните елементи, които осигуряват на дървото силен растеж. То образува по-едри листа, залагат се повече плодни пъпки за следващата реколта и се повишава студоустойчивостта му. Обикновено азотът се внася на две равни части. Първата се внася през първите месеци от годината (февруари-март), а втората – към края на март- началото на юни.
    Фосфорът също е от значение за развитието на дървото, но тъй като се намира в по-голямо количество в почвата, трябва да се внася по-ограничено.
    Калият обаче е много важен елемент и благодарение на редовното торене, прасковата издържа на големи студове. Липсва ли в почвата, плодовете са дребни, а цветните и плодните пъпки са малко.
    Положителният ефект от внасянето на оборски тор в прасковената градина е неоспорим, тъй като благодарение на него се подобрява структурата на почвата, обогатява се с всички елементи и се подобрява работата на фосфора и калия.
Пъпеш

Пъпеши

  • Напояване на пъпеши
  • Напояването на пъпешите се извършва винаги, когато е необходимо, за да се поддържа нормална влага в почвата. Условно се приемат няколко задължителни поливки.
    Първа поливка. Извършва се при нужда преди поникване на растенията.
    Втора поливка. Извършва се в началото на цъфтежа, като по време на цъфтежа се поддържа умерена влага на почвата.
    Следващи поливки. Извършват се при формирането на първите плодове. Поддържа се 70-80% от ППВ* почвена влажност.
    Поддържа се постоянна влажност на почвата, не се допуска продължително засушаване.
    Поливките се извършват с 30-40куб.м. вода на декар, без да се преовлажнява почвата.

     *ППВ (Пределна полска влагоемност). Това е максималното количество вода, която почвата задържа трайно след оттичане на гравитационната вода. Различните почвени типове имат различна ППВ. Изчислява се лабораторно.
райграс

Райграс

  • Поливане на райграс
  •  Поливане на райграс

    Райграсът като повечето треви има нужда от много вода. Водата може да се осигурява по няколко различни начина: ръчно, полуавтоматизирано или чрез автоматизирана поливна система. Поливането на ръка макар да спомага за разтоварване след тежък работен ден не е добро решение, ако искаме да имаме добре полята трева на двора. 

    За автоматизирано напояване на трева се нуждаем от определени продукти: разпръсквачи, клапани, контролер и разбира се схема за разполагането им върху терена. 

    Специалистите на Аквамат 2000 са на Ваше разположение за съвети и консултации.

Риган

Риган

  • Отглеждане на риган
  • Риганът може да се отглежда на всякакви почви. За предпочитане са по-леките с достатъчно хранителни вещества почви. Риганът обича откритите и слънчеви места. Той е студоустойчиво растение и в края на февруари започва вегетацията. През вегетационният период е необходимо непрекъснато напояване. Най-добре е да се използва капковото напояване.

    Размножава се със семена. Засява се направо на постоянно, след предварителна подготовка на почвата. Може да се произведе рано напролет разсад в парник, който се използва за засаждане. Засяването трябва да се извърши редово на разстояние 70см ред от ред и 25 см между растенията. Дълбочината на заравяне на семената в почвата не трябва да бъде повече от 2-3 см.
    Риганът се бере по време на масов цъфтеж, започвайки от втората година. Растенията се режат на височина 15-20 см от повърхността на почвана, така че стъблата да са колкото може по-малко.
Роза

Роза

  • Резитба на рози
  • По правило основната резитба на всички групи рози се извършва рано напролет, след отгрибването и набъбването на пъпките, но преди развитието на леторастите.
    Резитбата на рози е ежегодно необходимо мероприятие и нейният начин се определя от отделните групи рози, които изискват различна резитба в зависимост от биологичните си особености и растежните си възможности.
    Резитбата при розите бива дълга, когато клоните остават дълги, а отрязаните части са малки; средна – клоните се оставят на 5-6 пъпки; къса – оставят се само 2-3 пъпки на клонката.
    Независимо от групата на розите и вида на резитбата е необходимо да се спазват следните общи правила:
    1. Резитбата се прави винаги до външната пъпка на 0,5 см над нея и с наклон на отреза на обратната страна на пъпката.
    2. Дължината на резитбата зависи от начина на използуване на розите. При дългата резитба се получават повече, но по-дребни и с по-къси дръжки цветове и обратно, при късата – едри цветове с дълги дръжки.
    3. Колкото една клонка е по-дебела, толкова по-дълго се изрязва, а тънките – по-късо.
    4. При резитба се премахват всички скъсени слабо развити клонки.
    5. Премахват се старите клони, а силните млади клони се режат на 2-3 пъпки, от които се развиват бъдещите основни рамене на храста.
    6. от един и същ сорт силно развитите части се режат по-дълго, а слабите по-късо.
    7. Резитбата се извършва винаги с добре наострена и стегната ножица. Тя се държи така, че тясното острие да бъде обърнато нагоре, а широкото режещо острие – надолу към пъпката, до която се реже.

    Източник: /rozite.info/
страница
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13