Преди да се засадят прасковени дървета, мястото трябва да се почисти от растения и камъни. Риголването на терена е задължително. Работи се на 50-70 см дълбочина, като се внасят 80-100 кг калиев, 150-160 кг фосфорен и 3-5 т органичен тор на всеки декар. Ако се засаждa праскова в двор, то тогава се изкопават ямки с размери 80х80 см

Разстоянията, на които ще се засаждат фиданките, се определят от условията, в които тя ще се развива (почва, влажност), както и от подложката, типа корона, която ще бъде формирана, и от сорта. Чашовидната корона задължително изисква разстояние между редовете от 5-6 см, а между дърветата – 3-5 м. Прасковите, формирани със свободно растяща корона, се нуждаят от по-малко място – по около 2-3 м между тях.

Прасковеното дърво се засажда предимно през есента, особено, ако короната му ще е свободно растяща, тъй като то се събужда за живот много рано през пролетта. 

Прасковата е култура, чието развитие се влияе много от наличието на хранителни вещества в почвата. Има ли ги, дървото расте силно, образуват се достатъчно смесени клонки, върху които плододава. Тори се с азотни, калиеви и фосфорни торове, и се внасят и органични смеси, като се има предвид, че азотните торове се разпръскват повърхностно, а оборският, фосфорните и калиевите торове се заорават в почвата.

Важно е да се знае, че 2-3 години непосредствено след засаждането, прасковите се подхранват само с азот, който се внася в околостъблените чаши на дърветата. Именно азотът е един от най-важните елементи, които осигуряват на дървото силен растеж. То образува по-едри листа, залагат се повече плодни пъпки за следващата реколта и се повишава студоустойчивостта му. Обикновено азотът се внася на две равни части. Първата се внася през първите месеци от годината (февруари-март), а втората – към края на март- началото на юни.

Фосфорът също е от значение за развитието на дървото, но тъй като се намира в по-голямо количество в почвата, трябва да се внася по-ограничено.

Калият обаче е много важен елемент и благодарение на редовното торене, прасковата издържа на големи студове. Липсва ли в почвата, плодовете са дребни, а цветните и плодните пъпки са малко.