Тиква

Тиква

  • Отглеждане на тиква
  • Тиквата е топлолюбиво и светлолюбиво растение. В сравнение с другите тиквови култури (краставици, дини, пъпеши) тя реагират по-слабо на неблагоприятните ниски температури.

    Тиквата е и силно влаголюбива, особено в началния период на развитие, но когато започва да нарастват плодовете, не се полива, за да не се влошат качествата им. За регулирано напояване най-подходящо е капковото напояване. Тиквата обича дълбоки, структурни, богати на хранителни вещества почви. Обработката на почвата зависи от предшественика.
  •  
  • Засаждане на тиква
  • Засаждането се извършва, когато температурата на почвата на дълбочина 10 см достигне най-малко 13.7°С. За Южна България времето за засаждане обикновено е втората десетдневка на април, а за Северна България - между 20 и 25 април. За 1дка са необходими 300-500 г семена.

    Реколтата се прибира към края на септември, но преди да започнат есенните дъждове. Беритбата на тикви е ръчна. На големи площи прибирането става чрез използване на транспортни ленти и машини. Средният добив от 1дка е 3-4 тона.
Трева

Трева - Зеленият килим

  • Трева - Зеленият килим
  • През горещите месеци не пропускайте вечерните поливки. Те ще съживят тревата от жаркото слънце.
    Подхранвайте редовно вашата трева. Избирайте висококачествени торове с завишени нива на азот.
    Не пропускайте косенето в началните етапи. Косенето спомага за братенето и за сгъстяване на чима.
Фейхоа

Фейхоа

  • Отглеждане на фейхоа
  • Фейхоата може да се отглежда, като се вземат резници от възрастно растение и ги вкоренят. За резници се използват полувдървесинени филизи с дължина 10-12 см с 2-3 листа. Те се взимат през октомври-декември и задължително се потопяват в растежен стимулатор за 16-18 ч. Температурата трябва да е в пределите 26-28˚С и влажността на въздуха трябва да е много висока (90-100%). Тъй като резниците се вкореняват през есента и зимата, трябва задължително да се доосветят.
    При семенното размножаване на фейхоата са възможни изненади. Семената се засяват в чашки и се поставят в миниоранжерия. Те са дребни и затова се засяват недълбоко, едва посипвайки ги с почва. Посевите се поливат с лейка с дребно сито, като се навлажнява хартията, поставена на повърхността на почвата. Най-доброто време за засяване е февруари.
    Когато растението се развие, то има разклонена корона. Не се препоръчва обаче да се прави резитба, тъй като цветовете и плодовете се образуват на клонките от текущата година и всяко съкращаване ще доведе до намаляване на цъфтежа и плододаването. Трябва само да се прищипят младите растения, когато достигнат височина 20 см. Това ще придаде на храста по-ниска и компактна форма.
    Фейхоата ще расте достатъчно бързо, затова първите три години трябва да я пресаждате ежегодно. При пресаждането трябва да сте внимателни: клонките на храста са много чупливи. Фейхоата образува много издънки, които трябва да се премахват редовно. При пресаждането можете да ги отделите от майчиното растение, което ще ви осигури още един вариант за размножаване.
Френско грозде

Френско грозде

  • Отглеждане на френското грозде
  • Френското грозде се размножава чрез вкореняване на зрели и зелени резници, чрез хоризонтални и вертикални отводи, чрез разделяне на храста, чрез присаждане и за селекционни нужди със семена. Най-често се практикува размножаване чрез вкореняване на резници. Размножаването чрез присаждане се ползва най-вече за декоративни цели, когато вместо храст се оформя със стъбло на височина 1 - 1,5 м. За подложка служи главно златистото френско грозде (R. aureum), а понякога и миризливото френско грозде (R. odoratum).

    Предпосадъчната обработка на почвата не се различава от тази за малините и къпините .

    Френското грозде се засажда предимно през есента след листопада, може и рано напролет, но преди да започне вегетацията. Разстоянията между редовете е 2-2,5 м и 1,5 м между растенията.
  •  
  • Резитба на френското грозде
  • Френското грозде е от културите, с чиято резитба през първите две-три години се формира храстът, за да се получат високи добиви и качествени плодове. Резитбата се извършва по време на дълбокия покой след листопада до началото на вегетацията, но не по-късно от средата на март. Пъпките, особено на касиса, се развиват рано, при закъсняване силно набъбват и лесно се оронват. Всяка година от приосновните пъпки на кореновата шийка израстват голям брой издънки. Те се разрастват в клони и се разклоняват. Цветът на кората на издънките (основните клони) е важен морфологичен признак, който се променя в зависимост от възрастта. Едногодишните са сиво-белезникави, двугодишните – канелени със сиви ивици, тригодишните – сиви или сиво-кафеникави, четиригодишните – сивочерни. Този белег се използва при резитбата. Най-висок добив и качествени плодове се получават от две и тригодишните основни клони.

    Резитбата за формиране започва веднага след засаждане на растенията и завършва в края на третата година. Клонките се режат ниско - на една-две видими пъпки от почвената повърхност. Ако растенията са с повече от едно клонче, на всяко се оставят само по една-две пъпки. Това подпомага прихващането и образуването на нови издънки. Ако се режи по-високо, новите издънки израстват от връхните пъпки, а приосновните остават спящи. При такава резитба растенията се формират върху скъсено стъбло и през следващите години израстването на нови леторасти от приземните пъпки спира. Високо-формираните храсти имат слаб растеж и към третата – четвъртата година почти не образуват нови издънки. Такива растения бързо застаряват, добивите са ниски, а плодовете - некачествени. През следващата година след листопада се оставят четири – пет силни издънки (над 35-40 см), а при много добре развитите растения и повече. Те трябва да са симетрично разположени в храста, за да не си пречат, добре да се огряват и проветряват. Изрязват се всички слаби (под 35 см), болни, счупени, неправилно разположени и преплитащи се клони. През втората година според състоянието на растенията отново се оставят по 5-6 едногодишни издънки и съответно 4-5 двугодишни. По същия начин се постъпва и през третата като броят на тригодишните основни клони се определя от растежа. Когато храстът е добре развит и се образуват достатъчно издънки за заместване, броят на тригодишните основни клони може да е по-голям или по-малък. В края на третата и началото на четвъртата година добре формираните храсти трябва да имат по 5-6 едногодишни, 4-6 двугодишни и 3-5 тригодишни основни клони.

    Резитба за съкращаване на клоните не се препоръчва, понеже короната силно се сгъстява. При нашите климатични условия отглежданите сортове са с добра способност за разклоняване и не се налага съкращаване. Резитбата на основните клони трябва да се извършва до основата на храста, без да се оставят чепове.
     
    Резитбата за плододаване се прави след края на третата и в началото на четвъртата година. Всяка година се изрязват до основа над 4-5 годишните, полегнали, слаби, счупени, преплитащи се и нападнати от болести и неприятели основни клони. На тяхно място през следващата вегетация израстват нови. Оставените след резитбата основни клони трябва да са правилно разположени, да осигуряват добро проветряване и огряване. В един добре формиран храст обикновено има 14-18 издънки от различна възраст, но не по-стари от четири години.
    През периода на пълно плододаване също е необходимо да се създават условия за образуване най-малко на 5-6 добре развити издънки. Чрез новоизраслите клони се определя и регулира броят на две и тригодишните основни клони в храста. Ако растежът им е слаб и новите издънки са малко на брой, е задължителна по-силна резитба. Премахват се повече от тригодишните клони или някои от по-слабо развитите двегодишни.
    Застаряващите растенията имат все по-малко основни клони. В такива случаи се прилага резитба за подмладяване на храстите. Изрязват се всички тригодишни, а при по-слабите растения и част от двегодишните основни клони. След такава резитба и при добри грижи – обработка, подхранване и напояване, от основата на храста израстват голям брой издънки. Когато достигнат височина 10-15 см се оставят не повече от 5-6 добре развити и правилно разположени издънки, останалите се премахват. През следващите години се прилагат основните принципи на резитбата и се възстановява съотношението на различните по възраст основни клони. По този начин се удължава животът на растенията.

    Резитба на френско грозде
Хрян

Хрян

  • Отглеждане на хрян
  • Почвата, която е подходяща за отглеждане на хряна, е дълбоко обработена и богато наторена, лека, плодородна, песъчлива и глинесто-песъчлива. Добре реагира на предшественици домати, краставици, картофи, кореноплодни зеленчуци и бобови култури.
    Хрянът издържа студ и зимува навън. Ако искате да получите качествени коренища, овлажнявайте добре почвата, въпреки че не проявява капризи относно почвената и въздушна влажност. При засушаване, висока подпочвена вода и прекомерно овлажняване обаче влошава качествата си. За да контролирате почвената влажност най добре е да използвате системи за капково напояване.
  •  
  • Засаждане на хрян
  • Хрянът е сред подправките, които се размножават чрез резници. За да получите ново растение, вземете тези части от коренището, които са с дължина 20-25 см и дебелина над 1 см. Те се подготвят през есента, като горният край се изрязва хоризонтално, а долният – косо. До времето за засаждане резниците се държат във влажен пясък на хладно място. Засаждат се рано през пролетта на обработена и наторена почва. Мястото се набраздява на 50-60 см и в отворените бразди се поставят полегнали резниците, след което се зариват. Горният им край трябва да остане 4-5 см над повърхността на почвата.
    Преди да се засадят, резниците се потъркват със зебло, за да се избегне развитие на странични корени. Трябва да се внимава да не се повредят пъпките в горния край на резника, от които ще се появят листата, и в долният край – корените. След засаждането им, почвата трябва да се поддържа чиста от плевели.
страница
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13