Френското грозде е от културите, с чиято резитба през първите две-три години се формира храстът, за да се получат високи добиви и качествени плодове. Резитбата се извършва по време на дълбокия покой след листопада до началото на вегетацията, но не по-късно от средата на март. Пъпките, особено на касиса, се развиват рано, при закъсняване силно набъбват и лесно се оронват. Всяка година от приосновните пъпки на кореновата шийка израстват голям брой издънки. Те се разрастват в клони и се разклоняват. Цветът на кората на издънките (основните клони) е важен морфологичен признак, който се променя в зависимост от възрастта. Едногодишните са сиво-белезникави, двугодишните – канелени със сиви ивици, тригодишните – сиви или сиво-кафеникави, четиригодишните – сивочерни. Този белег се използва при резитбата. Най-висок добив и качествени плодове се получават от две и тригодишните основни клони.

Резитбата за формиране започва веднага след засаждане на растенията и завършва в края на третата година. Клонките се режат ниско - на една-две видими пъпки от почвената повърхност. Ако растенията са с повече от едно клонче, на всяко се оставят само по една-две пъпки. Това подпомага прихващането и образуването на нови издънки. Ако се режи по-високо, новите издънки израстват от връхните пъпки, а приосновните остават спящи. При такава резитба растенията се формират върху скъсено стъбло и през следващите години израстването на нови леторасти от приземните пъпки спира. Високо-формираните храсти имат слаб растеж и към третата – четвъртата година почти не образуват нови издънки. Такива растения бързо застаряват, добивите са ниски, а плодовете - некачествени. През следващата година след листопада се оставят четири – пет силни издънки (над 35-40 см), а при много добре развитите растения и повече. Те трябва да са симетрично разположени в храста, за да не си пречат, добре да се огряват и проветряват. Изрязват се всички слаби (под 35 см), болни, счупени, неправилно разположени и преплитащи се клони. През втората година според състоянието на растенията отново се оставят по 5-6 едногодишни издънки и съответно 4-5 двугодишни. По същия начин се постъпва и през третата като броят на тригодишните основни клони се определя от растежа. Когато храстът е добре развит и се образуват достатъчно издънки за заместване, броят на тригодишните основни клони може да е по-голям или по-малък. В края на третата и началото на четвъртата година добре формираните храсти трябва да имат по 5-6 едногодишни, 4-6 двугодишни и 3-5 тригодишни основни клони.