В България се отглеждат два вида ряпа – зимна бяла и зимна черна. Ряпата е студоустойчива, но при ниски положителни температури и продължително осветление може да стрелкува, преди да е образувала кореноплод. Най-благоприятната температура за развитието на ряпата е около 16ºС.
Ряпата е светлолюбиво растение и предпочита рохкави и богати на хранителни вещества почви. Наторява се с добре угнил оборски тор. Влаголюбива е и не понася засушаване през вегетационния си период, който продължава 80-90 дни. За регулирано и ефективно напояване е най-добре да се използва капковото напояване.
Ряпата обикновено се отглежда като втора култура. Засява се редово на дълбочина 1-1,5см в края на юли - началото на август. За 1 дка са необходими 500-800гр семена. Когато растенията образуват 2 същински листа, се прореждат на два пъти.
Кореноплодите на ряпата се изваждат в края на октомври - началото на ноември. Средният добив от кореноплоди е 2000-2500 кг на дка.
Салата (Маруля)
Отглеждане на салата
Салатата е студоустойчиво растение. Оптималната температура за развитието й е 15-20ºС. Най-студоустойчива е преди образуването на главите. При високи температури (над 25-28°С) семената на някои сортове салати не поникват. При засенчване салатата не формира глави.
Салатата е взискателна към въздушната и почвената влажност - оптимална е постоянната умерена влажност. За регулиране на влажността е най-добре да се използват системи за капково напояване.
Най-добре е да се отглежда салата на дълбока влагоемна, рохкава глинесто-песъчлива почва, богата на органични и лесноусвоими хранителни вещества. На богата с органични вещества почва тя реагира много положително на внасянето на минерални торове, особено на азотните торове.
Засаждане на салата
За пролетно отглеждане на салатата семената се засяват в полутопъл парник или полиетиленови оранжерии около 15-20 януари за марулята и в края на януари - началото на февруари - за главестата салата. Необходими са 1,5-2 г семена на м2, засети на дълбочина 0,5-1см, а за производството на разсад за 1 декар са нужни около 20 г семена.
За презимуване салатата се засява на открити, добре огрявани от слънцето лехи на 2-3 етапа, през 3-4 дни. Зимната главеста салата трябва да се засява в началото на септември за северните райони и към средата на септември за южните. Зимната маруля се засява в началото на септември.
За 1 м2 от лехата са нужни 1,5-2 г семена, а 40-50 г семена са достатъчни за отглеждане на разсад за 1 дка.
Пролетната салата се разсажда през март, зимната - около средата на октомври, есенната - около средата на септември.
Пролетната маруля се прибира през май и юни, пролетната главеста салата - в началото на май, а също - и през втората половина на април.
Зимната маруля се прибира през април, зимната главеста салата - през втората половина на март и в началото на април.
Сладък корен
Отглеждане на сладък корен
Сладкият корен е студоустойчиво растение. Много взискателно е към светлината и затова не трябва да се отглежда като подкултура. Семената никнат бавно, особено ако почвата не е достатъчно влажна. За да се избегне това, е необходимо да се напояване. Най-добрият метод за напояване е капковото напояване.
Ако сеитбата е директна, семената се засяват рано напролет на редове, като разстоянието между тях е 20-25 см, а вътре в реда – 10 см. За 10 кв. м са необходими 10 г семена. Отглежда се и като предварително се прави разсад. За получаването му семената се засяват в топли лехи в края на февруари или началото на март с 2-4 г/кв.м. Растенията отиват на постоянното си място в градината, когато образуват 4-5 листа.
Ако има осигурена достатъчно влага в почвата, семената може да се засеят и през август. Тогава посевът ще е готов за следващата година. Ако ви е нужно малко количество, може да размножите и като разделите коренищата. Най-качествени за консумация са корените на едногодишните растения. На многогодишните са с дървениста сърцевина.
Грижите за посева са както при отглеждането на магданоза. Необходимо е да има достатъчна влага в почвата, тя да е богата, да е добре обработена, рохкава, достатъчно дълбока, за да направи нормален кореноплод, да е чиста от плевели. Трябва да е добре наторена с достатъчно фосфорни и калиеви торове, за да са качествени кореноплодите. Трябва да се знае, че корените са чупливи.
Сливa
Напояване на сливи
Сливата при отглеждане на сухи леки бързо просъхващи почви изисква напояване. Капковото напояване е най-добро за сливата.
Критични за сливата са следните фази на развитие:
- преди цъфтежа през април;
- при нарастване на леторастите и листата – през май;
- след юнското опадане на завръзите – началото на юни;
- големи задушавания през юли и август – при нарастването на плодовете;
- късно есента – при силно засушаване по време на диференцирането на плодните пъпки. Не трябва да се допуска спадане на влагата под 75-80% от ППВ*.
* ППВ (Пределна полска влагоемност). Това е максималното количество вода, която почвата задържа трайно след оттичане на гравитационната вода. Различните почвени типове имат различна ППВ. Изчислява се лабораторно.
Торене на сливи
Торенето на сливовите насаждения е гаранция за по-добро развитие и плододаване на овошките.
Добре е торовете да се внасят едновременно с напояването на дръвчетата за по-добро усвояване.
Внасят се азот, фосфор и калий, както и оборски тор, който осигурява наличието и на нужните желязо, манган, бор, молибден, кобалт, цинк. Оптималната азотна норма е около 50 кг амониева селитра на декар или 50 г на квадратен метър. Торът се внася на две равни части – половината през пролетта преди цъфтежа и другата половина – в края на май-началото на юни след опадането на завързите.
Фосфорът се внася в размер около 50-60 кг суперфосфат на декар. Използва се и калиев хлорид около 50-60 кг на декар – той се внася заедно с фосфорните торове като запасяващо торене за срок от три години.
Капковото напояване е най-удачния метод за подаване на разтворими торове към дръвчетата. Посредством капковото напояване торовите частици се разполагат директно в коренообитаемия слой на почвата. Торовете се инжектират в поливната система посредством инжектор. Съществуват и други методи за фертигация.
Сливата се нуждае и от органични торове (оборски тор), които освен основните микроелементи азот, фосфор и калий, съдържат и важните за овощните растения желязо, манган, бор, молибден, кобалт, цинк. Тези торове обогатяват почвата с органични вещества, които съдействат за увеличаване на полезните микроорганизми и за подобряване на почвената структура. Освен това действието им продължава 2-3 години. Най-подходящият срок за внасянето на оборския тор е през есента, но ако се изпусне този момент, това трябва да се направи рано напролет. На по-богати почви, каквито са черноземите, нормата е 2-3 тона на декар за срок от 3 години, а на по-бедните, каквито са сивите горски, нормата може да достигне до 6 тона.
Засаждане на сливи
Засаждането на сливовите дървета става най-често през есента. В зависимост от сорта, трябва да се определи какви да бъдат разстоянията между отделните овошки, ако насажденията ще са по-големи. Обикновено са между 6х5 м до 5х4 м. Тези сортове, които формират по-голяма корона, се засаждат на по-големи разстояния между тях.
На самото място, при положение, че е риголвано, се правят посадъчни ямки с размери 60х60 см и дълбочина 50 см, а на нериголвани места - 100х100 см и дълбочина 70 см. Изкопаната почва се размесва с 15-20 кг оборски тор, както и калиев и фосфорен тор. След това трябва да се опреснят корените на избраната фиданка, като здравите от тях се намалят с 1-2 см, а повредените се отрежат до здрава тъкан. Корените се потапят в каша от пръст и пресен говежди тор. Засажда се от два работника. Единият поставя дръвчето в средата на ямата, а другият я запълва с пръст.
След като пръстта се разпредели добре между корените,се прави притъпкване. Кореновата шийка трябва да се намира на 2-3 см над повърхността на почвата. След засаждането дръвчето се полива с 20-30 л вода и околостъблената чаша се посипва със суха пръст или се мулчира с оборски тор. За доброто развитие на дръвчетата се препоръчва поливане с капково напояване. Капковото напояване гарантира прихващане на младите дръвчета. Повече на напояване на сливата.
Резитбата е специфично мероприятие, с помощта на което може да се въздейства върху цялото растение и върху отделните клони и клонки и по този начин се регулират растежът и плододаването. Те са основно три вида: за формиране на короната, за плододаване и за подмладяване. Различните видове резитба се правят в зависимост от възрастта, растежните особености на сорта, степента на цветообразуването и др. Чрез тях се насочва растежът за правилно формиране короните на младите растения, а през периода на плододаването се поддържа относително равновесие между растежните и репродуктивните прояви. При силно застарелите растения с резитбите може до известна степен да се удължи плододаващият период.
В зависимост от овошките и вида на подложките, които се използват, могат да се формират корони с подобрена етажна корона, свободно растяща, чашовидна, вретеновидна и други. Всяка една от тях се прави по определена схема и в съответствие с растежните особености на дърветата.
По време на формирането на короните започват резитбените операции, свързани с плододаването на овошките. През този период обаче те са съвсем ограничени. След засилване на плододаването и затихване на растежа във връхните части на короната се засилват и резитбите, необходими за поддържане на растежа и за регулиране на плододаването. Те продължават до края на живота на дървото. Без такива резитби короните се сгъстяват, растежът рязко намалява и процесите на съхнене бързо се увеличават. Нарушава се и редовността в плододаването, влошава се качеството на продукцията и се скъсява продължителността на плододаващия период. При резитбите за плододаване всяка година се извършва просветляване на короната. По-силно се прави то във връхната и периферната й част, където растежът е най-силен и това довежда до сгъстяване и засенчване във вътрешността.
При прореждането се премахват преди всичко сухите, счупените и болните клонки, някои от взаимно преплитащите се и такива, които имат силен растеж, насочен към вътрешността на короната. От обрастващите клонки се премахват предимно силно изтощените от плододаването, които са с много слаб растеж, а също така и излишните лакомци.
Встъпилите в пълно плододаване дървета освен от прореждане се нуждаят и от редовни резитби за съкращаване на обрастващите клонки. Целта е да се намали броят на растежните и плодните пъпки, чрез което се стимулира растежът на останалите, подобряват се цветообразуването и редовността на плододаването. Колкото по-силно застаряват дърветата като цяло, а също така и отделните клонки, толкова по-силни резитби за съкращаване са необходими. Редовната и подходяща по сила резитба за съкращаване при редовно торене, напояване, растителна защита и поддържане на почвата засилва растежа и плододаването на дървото. Напояването на овошките е добре да става посредством капково напояване и да се извършва едновремнно с наторяването /фертигация/. Доброто състояние на коренообитаемия слой на почвата е друг важен фактор за доброто състояние на овошките.
Резитбата за подмладяване се прилага към края на периода на пълното плододаване при твърде слаб растеж и засъхване на върховете скелетните клони в значителна степен и при непровеждана контурна резитба. Всяко дърво се оглежда внимателно, преценява се гъстотата му, засъхналите на скелетните клони и разклонения, израслите лакомци. В зависимост от общото състояние на дървото, скелетните клони и разклонения се съкращават с около 1/3 от дължината им, понякога повече. Прореждат се лакомци, при необходимост се прави и детайлна резитба. Тази резитба може да е умерена или силна. И при нея съкращаването се върши на подходяща вертикална клонка или лакомец. Не се оголват долната и средната част на скелетните клони и разклонения. Имат се предвид и сортовите особености. Резитбата не е панацея и не се върши шаблонно. Тя напомня решаване на отделна задача от математиката. За да се получи очакваният ефект от нея, трябва да се предшества от обилно органоминерално торене, замазване на раните с диаметър на 2,5 см. и пръскане на дърветата с бордолезов разтвор.
Спанак
Отглеждане на спанак
Спанакът се отличава с голяма студоустойчивост. Издържа във фаза розетка до -15˚С. Най-добрата температура за неговото развитие е умерената - около 19˚С. При много високата температура се получават некачествени листа, а ранните сортове бързо стрелкуват. Най-добре расте и дава качествени добиви и витамин С, когато се отглежда през есента и рано напролет.
Спанакът е влаголюбиво растение и сушата му влияе отрицателно. Затова е най-добре да се използват системи за капково напояване. Той е много взискателен към почвеното плодородие. Предпочита средно тежките и тежките влагозапасени почви с високо съдържание на органични вещества.
Засяване на спанак
За да се получи реколта през есента, спанакът се засява в края на август – първите дни на септември.
За реколта през зимата и рано през пролетта спанакът трябва да се сее през втората половина на септември, не по-късно от 10 октомври.
Пролетното засяване на спанака се извършва към края на февруари или в началото на март.
Спанакът се засява разпръснато или на редове, в плитки браздички. Разстоянието между редовете е около 15 см. При редова сеитба на спанак браздичките се зариват с гребло, като семената се покриват с по-влажна почва. За 1дка са необходими 1,2-1,5кг семена.
Засетият в края на лятото спанак се прибира в началото или към средата на октомври, но може да се прибира постепенно и до края на октомври - началото на ноември.
Презимувалият спанак се бере през февруари - март, засетият през пролетта - през април и в началото на май.
Растенията се отрязват под най-долните розетни листа.
По дейности 
