Целината се отглежда чрез разсад, който се получава в полутопли парници, оранжерии, тунели. За по-късно засаждане на постоянно място може да се отгледа и на открити лехи. Необходими са 70 дни от сеитбата на семената до разсаждането им. Целината има дълъг вегетационен период . На листната й са необходими 3-4 месеца, на клубеноплодната - 6-7 месеца, а на дръжковата - 6 месеца.
Оптималният срок за сеитба е 15-20 март за листната и кореноплодната целина, а за дръжковата - през февруари или март за лятна или есенна консумация, а в началото на април в открити лехи за зимна консумация. На 1 кв.м се засяват 1 - 1,5 г семена в редове 4-5 см ред от ред. След като се засеят, семената се покриват с 0,5 см пласт от угнил оборски тор.
За да поникнат редовно и да се развиват нормално растенията, е необходимо да се поддържа оптимална влажност в повърхностния почвен слой, чрез постоянно умерено напояване. За тази цел е най-добре да се използват системи за капково напояване.
Температурата трябва да не спада под 10˚С. Поникналите растения имат нужда от достатъчна светлина. Ако е нужно, се проветрява. Когато разсадът е гъст , се прорежда навреме.
Разсадът отива на постоянно място през юни. Предварително почвата трябва да е подготвена добре. Най-подходяща е лехо-браздовата повърхност. В момента на засаждането разсадът трябва да е образувал 4-5 листа, растенията да са добре развити и здрави. Коренчетата се съкращават с 1/3, а листата 1/2, остават само младите листа. При засаждането се внимава да не се затрупа връхната пъпка. Най-подходяща схема за засаждане е 70+30+30+30 х 25-30 - за кореноплодната целина, 50х15 см - за листната и 50х20 - за дръжковата.
Отглеждане на целина
Целината е студоустойчиво растение. Понася понижаване на температурата до -5 градуса. Развива се добре при умерени температури.
Има големи изисквания към почвената и въздушната влага, нуждае се от напояване. Най-добре е да се използва капковото напояване.
Подходящи за отглеждане на целината са структурните песъчливо-глинести водозадържащи почви. Изисква от предшественика (домати, пипер, краставици) да е торен обилно с оборски тор.
Цикория
Форсиране на цикория
За да форсирате цикорията, можете да използвате парник или съд в мазето си.
Вземете част от съхранените кореноплоди. Те трябва да са с дължина 15-20 см, с диаметър при челото 3-5 см и с добре оформена връхна пъпка. По-дългите кореноплоди се подрязват, тъй като всички трябва да са еднакво дълги. Почвата се накопава и ако е суха – се навлажнява. Кореноплодите се нареждат изправени, с челата нагоре, почти наполовина и повече зарити в почвата, на еднакво ниво и един до друг, но без да се допират плътно. Върху тях се насипва пресята влажна почва, угнил оборски тор или пясък на дебелина 25-30 см. Колкото по-плътен е покриващият слой, толкова по-качествени са израсналите кочани. За да се поддържа постоянна влажност, се оросява често, но умерено. Парникът или съдът се покрива отгоре.
През първата седмица температурата е добре да се поддържа около 10ºС, а по-късно – 15-18ºС. Кочаните израстват до повърхностния слой за 25-30 дни. Покривният слой се отстранява внимателно и обезцветените кочани се отрязват с 1 см от кореноплода. От 1 кв. м се получават 200-250 кочана.
Червено цвекло
Отглеждане на червено цвекло
Червеното цвекло е студоустойчиво, но ниската отрицателна температура (-6°С) спира растежа му. Най-благоприятната температура за качествени кореноплоди е 15-23˚С. При недостиг на светлина продукцията е с лошо качество.
Изисква влажна почва, особено в началния период - от поникване до листна розетка. Най-добре е да се прилага капково напояване. Най-добра е глинесто-песъчливата, структурна и богата с органични вещества. В началните фази са нужни азотни и фосфорни торове, а за кореноплодите - калиеви.
Засаждане на червено цвекло
Червеното цвекло се отглежда най-често чрез директна сеитба, направо на мястото. Засява се през втората половина на март - началото на април.
Червеното цвекло може да се отглежда и чрез разсад. За целта семената се сеят в парник - през фувруари-март за ранно производство на салатно цвекло, или на открита леха през май-юни за късно отглеждане.
За лятна консумация салатното (червеното) цвекло се изважда 60-70 дни след поникването, когато кореноплодите са с диаметър 3-4 см, и се връзва на връзки.
През есента салатното цвекло се изважда преди трайното понижаване на температурите под -2, -3 С, края на октомври - началото на ноември. Листата се отрязват до 1 см над челото.
От 1 дка средният добив на кореноплоди е 2000-3000 кг, на листа - 1000-1500 кг.
Череши
Напояване на череши
Черешата обикновено се засажда на неполивни площи и използва ефективно зимната влага в началния период на вегетацията. Но точно когато е най-необходима влага в периода на наедряване на плодовете две-три седмици преди узряването често започва продължително засушаване и плодовете остават дребни и некачествени. Не се използват пълноценно възможностите на сортовете. Това налага напояване. Критичен за черешата е периодът на наедряването на плодовете. Не трябва да се допуска спадане на влагата под 75% от ППВ* .
*ППВ (Пределна полска влагоемност). Това е максималното количество вода, която почвата задържа трайно след оттичане на гравитационната вода. Различните почвени типове имат различна ППВ. Изчислява се лабораторно.
Чесън
Отглеждане на чесън
Чесънът е студоустойчиво растение. До формиране на скилидките е добра температурата около 10ºС, а при нарастването им - до 25ºС. При добро вкореняване през есента понася и -25ºС.
Чесънът е взискателен към водния режим на почвата, особено когато израства листната маса и залага скилидките. Влажността трябва да бъде ограничена, когато луковиците са готови. За регулиране на почвената влажност е най-добре да се използва капковото напояване.
Необходимо е да се избират дренирани, аерирани, наносни, топли, дълбоки, глинесто песъчливи, черноземни и кафяви горски почви, богати на хранителни вещества. Чесънът не понася торене с пресен оборски тор.
Засаждане на чесън
Преди засаждане трябва да се извърши подготовка на почвата.
За летния чесън подготовката започва с оран на 15-18см дълбочина. До края на август се извършва дълбока оран на 25-28см. Преди дълбоката оран се прави основно торене с 8-10 кг и калиеви торове на декар.
Подготовката на почвата за засаждане на зимния чесън се извършва веднага след прибирането на предшественика.
Почвата се изорава на 15-18 см дълбочина, като по-късно се бранува и заравнява.
Летният чесън се засажда рано напролет, обикновено през втората половина на февруари - до началото на март, а зимният през октомври. Използват се луковици с добре развити скилиди. За засаждане се предпочитат външните скилиди, които са по-едри и от тях се получават по-високи добиви. При засенчване или гъсто засаждане не се развива добре.
За засаждане на един декар са необходими за летния чесън 120-150 кг, а за зимния - 150-200 кг луковици.
Летният чесън се прибира в края на юли, а зимният - в края на юни. Закъсняване с прибирането не трябва да се допуска.
По дейности 
