Баклата издържа ниски температури до 4-5°C, а младите растения до -10°C. Оптималната температура е 18-20°C. Добре понася и високите температури, както и частично засенчване.
Баклата е взискателна към почвената и въздушната влага през целия си вегетационен период. Голямата влаголюбивост на баклата е причина за непостоянните добиви по години. За да се регулира почвената влага е най-добре да се използва капковото напояване.
Баклата се нуждае от големи количества хранителни вещества. Баклата е отзивчива на торене с оборски тор и на зелено торене. В зависимост от планирания добив и плодородието на почвата баклата се тори с 6-10 кг. фосфор и 8-10 кг. калий, на декар, които се внасят наесен преди дълбоката оран. Азотните торове се внасят през пролетта с предсеитбеното култивиране.
Засаждане на бакла
За засаждането на баклата най-добър посевен материал са семената от долните бобове. Пролетните сортове се засяват при първа възможност след стопяването на снега - през февруари. Зимуващите сортове се засяват заедно или веднага след зимната пшеница. Баклата се засява широкоредово на 45-60 см. Разстояние.
Сеитбената норма зависи от масата на 1000 семена. За дребносеменните сортове тя е 15-18кг. на декар, а за едросеменните от 25-30кг. на декар.
Баклата се прибира двуфазно. Еднофазната жътва с комбайн се прилага при дребносеменната бакла, която има по-кратък цъфтеж и зреене на бобовете.
Бамя
Отглеждане на бамя
по материали от agrosaveti.com
Бамята е взискателна по отношение на влагата. Ако не се напоява, растенията остават дребни,а добивът е слаб и некачествен. За регулирано и ефективно напояване е най-добре да се използват системи за капково напояване.
Бамята се нуждае от дълбоки влагоемни и плодородни черноземни и льосови почви. Не понася тежките и студени почви. Добри резултати се получават на структурни , богато и редовно наторени почви. Бамята реагира добре на торенето с оборски тор и минерални торове.
Засаждане на бамя
по материали от agrosaveti.com
Преди засаждане на бамята, е необходима предварителна обработка на почвата. Бамята се засажда през първата половина на май. Сее се редово на разстояние 80см на 8-10см. За 1 дка са необходими 1,5-2кг семена. За да поникнат, семената се нуждаят от почвена температура над 15°С. Поникването е след 10-15 дни.
Бамята се бере ежедневно или през ден до падането на сланите. Добивът на декар е от 800 до 1000кг плодове.
Вишни
Напояване на вишни
Вишната обикновено се засажда на неполивни площи и използва ефективно зимната влага в началния период на вегетацията. Но точно когато е най-необходима влага в периода на наедряване на плодовете две-три седмици преди узряването често започва продължително засушаване и плодовете остават дребни и некачествени. Не се използват пълноценно възможностите на сортовете. Това налага напояване. Критичен за вишната е периодът на наедряването на плодовете. Не трябва да се допуска спадане на влагата под 75% от ППВ *.
* ППВ (Пределна полска влагоемност). Това е максималното количество вода, която почвата задържа трайно след оттичане на гравитационната вода. Различните почвени типове имат различна ППВ. Изчислява се лабораторно.
Гинко Билоба
Отглеждане на гинко билоба
Гинко билобата вирее на надморска височина до 1500 м. Понася температури до -30˚С. Най-добре се развива на слънчево място.
В големите летни горещини, в първите няколко години от развитието си, растението се нуждае от напояване един път седмично. Най-добре е да се използват системи за капково напояване.
Гинко билобата обича глинесто-песъчливи почви.
При климатичните условия у нас, в България, разсаждането на гинко билоба се извършва от началото на ноември до края на април.
Грах
Отглеждане на грах
борба с плевелиГрахът расте най-бързо при температура около 25°С. При по-ниска температура той също расте добре и се развива, но вегетационният му период се удължава, а при по-висока температура се скъсява. Развива се най-добре при умерено влажни условия. Крайностите му влияят неблагоприятно.
Грахът се нуждае от добре обработена и разрохкана почва с достатъчно влага и добра аерация. За да се контролира почвената влажност, е най-добре е да се използват системи за капково напояване. Растението реагира добре на фосфорно торене. При леките почви наторяването през есента с калиеви торове или дървесна пепел повишава добивите.
Граховите посеви ежегодно заплевеляват силно. Борбата с плевелите се води по агротехнически и химически път.
Засаждане на грах
За да засадите грах, почвата трябва да бъде предварително обработена.
При есенно засяване на зимуващите форми грах подготовката на почвата се извършва в зависимост от предшественика.
При пролетните сортове след прибиране на житната или окопната култура почвата се изорава на 23–25 см с плуг с предплужник, за да не се извадят на повърхността на почвата заораните плевели. Рано напролет предсеитбено се извършва култивиране на дълбочина 8–10 см. По този начин почвата се разрохква и едновременно се заравнява и се унищожават поникналите или покълналите плевели.
Зимните сортове се засяват към края на септември и началото на октомври, а пролетните сортове през втората половина на февруари – първите дни до средата на март.
Най-високи добиви се получават, когато грахът се засява на тесни междуредия – 7,5 см. Дълбочината на засяване на граха е от 5 до 10см, в зависимост от вида на почвата и размера на зърното. Много важно е семената да се разположат равномерно във влажен почвен пласт, на еднаква дълбочина в почвата, за което има голямо значение и добре подравнената повърхност на почвата. Заравнената повърхност на почвата улеснява и механизираното прибиране на реколтата.
При градинско отглеждане, грахът се прибира ръчно, неколкократно, когато семената са изпълнили добре чушките, но не са твърди. Грахът за зърно се прибира разделно.
По дейности 
