Моркови

Морков

  • Отглеждане на моркови
  • Най-подходящи за морковите са дълбоките, глинесто-песьчливи, структурни, богати с органични вещества и чисти от плевели почви. Преди основната обработка в зависимост от запасеността на почвата с хранителни елементи се внасят 15-20 кг фосфорни и 10-15 кг калиеви торове на декар.
    Отглеждането на морковите на лехо-браздова повърхност с висока равна леха отговаря най-добре на биологичните им изисквания.

    Оптималната температура за поникване на морковите е 18-25°С, но макар и бавно те поникват за 20-30 дни при температура 4-5°С. Морковите понасят спадане на температурата до -3-4°С за кратко време. Оптималната температура за растеж и развитие на морковите е 23-25°С. При много ниска температура по време на вегетацията кореноплодите остават бледо зеленикаво-жълти. При температура над оптималната остават дребни, груби и с неравна повърхност.

    Ранното пролетно производство на моркови с предзимно засяване е сравнително най-ограничено, но твърде перспективно, особено в по-южните и по-топли райони на страната. Чрез него се постига изтегляне на производството на моркови с около месец напред в сравнение с типичното ранно полско производство на моркови. Постига се и по-рационално използване на влагата в почвата, създадена от валежите през зимата.

    Късното полско производство на моркови е основно производствено направление у нас. Характерно за него е, че образуването на кореноплоди е през септември и октомври, когато климатичните условия са близки до биологичните изисквания на растенията. Ето защо при късното полско производство на моркови се получава продукция с най-високо качество, както за консумация в прясно състояние, така и за преработка. Една част от кореноплодите се съхраняват и се предлагат на пазара през зимните месеци.
  •  
  • Напояване на моркови
  • Общото количество вода, което морковите изразходват за транспирация и се изпарява от почвата от един декар площ при нормална гъстота на растенията за една година е 500 куб.м. Разпределено неравномерно по сезони количеството на валежите за една година е 400-550 куб.м. – недостатъчно за осигуряване на нормален воден режим за годината. В различните фази от развитието на морковите изискванията към влагата в почвата са различни. Най-високи са изискванията на морковите към влагата по време на поникването и началните фази на развитие. Морковите изискват умерена, но постоянна влажност на почвата. Колебанията във влажнотта на почвата предизвикват напукване на кореноплодите.
    За да се регулира и осигурява необходимото количество почвена влажност, е най-добре да се използват системи за капково напояване.
  •  
  • Засаждане на моркови
  • Засаждането на морковите зависи от насоката на производство.
    За ранното предзимно засаждането се извършва през първата половина на декември.
    За ранното пролетно – от 20 февруари до 10 март.
    За късното производство засаждането е през първата половина на юни.

    На големи площи семената се засяват със сеялка за точна сеитба на дълбочина 1,5-2 см при средно тежки и тежки почви и до 3 см при леки почви.

    На малки площи може да се отглеждат моркови на заравнени тирове (30 см широки). Засаждането на морковите се извършва разпръснато или на 3 реда на разстояние 10-12 см ред от ред. При разпръснатия посев сеитбената норма е 0,8-1 кг семе на декар.

    Кореноплодите от предзимните и ранните пролетни посеви се прибират около 100 дни след засяването, а от късните - през втората половина на септември до края на ноември механизирано.
    От малки площи кореноплодите се изваждат чрез изскубване или с вила.
Патладжан

Патладжан

  • Отглеждане на патладжан
  • Оптималната температура за растеж и развитие на патладжана е 20-30ºС. Под 15ºС семената не никнат, цветовете и завръзите окапват. Не понасят температури над 35ºС.

    За нормалното развитие на растенията оптималната почвената влажност е 80-90%. В зависимост от фазите на развитие те променят своите изисквания към влагата. За регулиране на почвената влажност е най-добре да се използват системи за капково напояване.

    Патладжанът изисква плодородна, богата с органични вещества, топла, водопропусклива и рохкава, песъчливо-глинеста и черноземна почва.
  •  
  • Засаждане на патладжан
  • В тропически и субтропически климати патладжанът може да се засажда направо в градината. В умерени климати патладжаните растат по-добре, ако се разсадят в градината след като мразовете престанат. Разсадът се засява обикновено осем до десет седмици преди края на мразовете.
    Растенията се засаждат на разстояние 45-60 см в зависимост от сорта и на 60-90 см между редовете в зависимост от използваното оборудване. Завиването би помогнало да се запази влагата и да се предотвратят появата на плевели и гъбичните заболявания. Плодовете обикновено се отрязват от растението непосредствено над чашката поради полудървесните стъбла.
  •  
  • Течен био стимулатор за наторяване на патладжана
  • Преди засаждане на патладжана е добре почвата да се обогати с разтвор 1:10 (течен тор: вода),  за да се осигури оптималният растеж на растението. С този разтвор може да се третира почвата и след прибиране на реколтата. Едновременното поникване на семената на патладжана е важно за отглеждането на здрав и силен разсад. Семенцата на патладжана се потапят в разтвор 1:50 за 24 часа при температура 18-20° C. След обработката семената на патладжана се засаждат веднага. Останалият разтвор може да се използва за поливка на засятите семена, разреден с още 50% вода.  Използването на течен био тор увеличава добива от патладжан от 30 до 40%. Течният био стимулатор засилва имунната система на растенията, така патладжана е по-устойчив на климатични аномалии. Чувствително се намалява заболеямостта на растението от кореново и сиво гниене, вирусни заболявания. Цветовете са силни и устойчиви, завраза не пада. Подобряват се вкусовите свойства на плодовете и тяхната едрина. Намалява се необходимостта от минерални торове до 25 %
    Листно и кореново торене:
       Операция  Фаза на развитие  Доза
     (течен тор: вода)
     Начин на употреба

     Разсадопроизводство
     1-во подхранване  Кръстосване   1:100 (1% разтвор)   Пръскане
     Кореново подхранване  5-7 дни преди разсаждане   1:50 (2% разтвор)   Поливане
      След засаждане  1-во третиране  След засаждане   1:50 (2% разтвор)   Поливане по 100 мл/корен
     2-ро третиране  Начало на цъфтеж  1:100 (1% разтвор)  Пръскане
     3-то третиране  Масов завърз  1:100 (1% разтвор)  Пръскане
Пафиопедилум

Пафиопедилум

  • ГРИЖИ ПРЕЗ РАЗЛИЧНИТЕ СЕЗОНИ
  • ПРОЛЕТ
    Това е любимият сезон на всички орхидеи,включително и на paphs. Повечето видове цъфтят през периода на покой т.е. през зимата. При аматъорско отглеждане ( в стайни условия), цъфтежът обикновено се отлага за пролетта.След приключване на цъфтежа растението започва да образува нови корени и да пуска нови издънки.Paphs цъфтят само на новите издънки след стигане на зрялост.Ако гледате правилно орхидеята,тя ще образува здрави и жизнени издънки,които още на следващата година ще са в състояние да образуват цветонос. Ако не се справяте особено добре,цъфтежът вероятно ще се отложи с няколко години.Не се тори ,докато орхидеята цъфти!При много от видовете цъфтежът продължава месеци и това изтощава растението. Препоръчва се цветоносът да се отреже след няколко седмици и да се сложи във ваза,където може да му се радваме още известно време.
    През пролетта започваме да торим с балансиран тор 20:20:20. Това което трябва да запомним, е че paphs са ОСОБЕНО ЧУВСТВИТЕЛНИ към концентрацията на солите и корените им изгарят лесно.Торът трябва да се разреди ПОНЕ 4 пъти повече в сравнение с указаното на етикета (някои препоръчват 5 до 10 пъти).За начинаещи се подходящо използването на течен тор 1 път седмично.
    Можем спокойно да изкараме растенията отвън,когато мин температури се задържат над 15 градуса.Пролетният вятър им се отразява видимо благотворно (отново подчертавам,че за paphs движението на взъдуха е важно за доброто развитие).Почвата се поддържа влажна,но не подгизнала.Слънцето става все по-силно и трябва да внимаваме да не изгорим растенията.

    ЛЯТО
    Повечето хора смятат ,че всички орхидеи обичат да им е горещо.Това определено е ГРЕШКА!
    Основният проблем през лятото са високите температури.Идеалният вариант е да успеем да поддържаме около 25 градуса,но често това е трудно осъществимо.Какво можем да направим:
    -прибираме орхидеята вътре,ако отвън температурите са твърде високи
    -увеличаваме степента на сянката
    -осигуряваме движение на въздуха - не забравяйте,че при използване на климатици се понижава въздушната влажност
    -повишаваме въздушната влажност - ако е нужно пулверизираме по 2 -3 пъти дневно
    -внимаваме субстратът да не изсъхне. Ако е много горещо,растението, в най-добрият случай ще спре да расте,в най-лошият ще повехне и ще загине.

    ЕСЕН
    Това е един добър сезон за paphs.През него младите издънки ,които са се образували през пролетта, достигат зрялост и се подготвят да цъфтят през зимата.
    През този сезон се използва течен тор с повече фосфор - 10:30:20. Постепенно увеличаваме РАЗРЕЖДАНЕТО на тора и когато температурите паднат под 15 градуса спираме да торим-зимата не се тори. Постепенно намаляваме и количеството на водата ,без обаче да оставяме субстратът да изсъхне напълно.

    ЗИМА
    Това определено е сезонът с най-висока смъртност при тези орхидеи. В този момент основното е добрият баланс.Почвата трябва да е ЛЕКО влажна- не мокра както е била през лятото,но не и суха,защото корените ще загинат.Полива се сутрин,за да може до вечерта да се е изпарила водата,която е попаднала между листата.
    Ако слънцето е слабо,може да оставим paphs да се огряват директно, но винаги трябва да имаме едно на ум и да внимаваме да не прекалим и да изгорим растението.
    Друг проблем е минималната температура - не трябва да пада под 15 градуса, а при някои видове-под 18 градуса.
    Ако орхидеята е на прозореца,трябва да внимаваме за преохлаждане през зимните нощи,когато температурите на перваза са с няколко градуса по-ниски от тези в стаята.Затова се препоръчва вечер растението да се махне от прозореца или ако остане там,да се похлупи с кутия. Голям проблем през зимата е и ниската въздушна влажност.Не слагайте растението на пътя на топлата въздушна струя от печката или климатика.При нужда пулверизирайте всеки ден.
    Повечето видове цъфтят в края на зимата и началото на пролетта.

    ЦЪФТЕЖ
    Pahps. цъфтят, когато новата издънка стигне зрялост.Това лесно може да се познае,защото последните листа на зрялото растение се отличават по форма от останалите.Пъпката излиза между последните листа.Появата на цвят не трябва да води до промяна в условията на отглеждане т.е. НЕ ЗАПОЧВАЙТЕ изведнъд да торите по-често,да поливате повече или да местите рстението на по-светло място. Pahps не харесват резките промени и има голяма вероятност цветът да пожълтее и загине. НЕ СЕ ТОРИ ПО ВРЕМЕ НА ЦЪФТЕЖ!
    Pahps цъфтят в края на зимата или началото на пролетта,което създава известни проблеми.Растенията не харесват големите температурни разлики докато цъфтят.Понижаването на температурата с десетина градуса през нощта често води до загиване на цвета.
    Някои хибриди растат и съзряват по - бързо,при което може да цъфтят два пъти годишно - през пролетта и есента.

    ПРЕСАЖДАНЕ
    Субстратът на венерената пантофка се поддържа постоянно влажен и затова се разваля бързо,което налага по-честото пресаждане в сравнение с другите видове орхидеи.
    Кога трябва да пресадим :
    - корените са пораснали много и саксията вече е тясна
    - субстратът е загубил качествата си
    - pahp. страда от някаква болест или от прекалено засоляване на субстрата и трябва да измием корените му на течаща вода.

    Желателно е пресаждането да се извърши през пролетта след цъфтежа. Лятото е неподходящ сезон,защото pahps обикновено спират развитието си заради високите температури.
    Есента е подходящ сезон,защото орхидеите се активизират след края на летните жеги. Това обаче важи само за опитните любители ,защото на растението му предстои период на покой.Ако нараним корените му през есента, има вероятност то да не се възстанови достатъчно бързо и да загине през зимата.
    Зимата не се пресажда.
    Изваждаме растението от саксията,почистваме от субстрата и отрязваме загнилите/загиналите корени.Посипваме раните с канела или стрити дървени въглища.Може да напръскаме корените с инсектицид и акарицид.Внимаваме да не нараним върховете на растеж.
    Pahps. имат малко на брой и лесно раними корени ,затова трябва да внимаваме двойно повече.Връщаме орхидеята в същата саксия или в малко по-голяма.Субстартът,който насипваме в основата на растението трябва да е по-твърд ,за да създаде стабилна основа и същевременно да осигурява достъп на въздух до корените.
    След пресаждането слагаме pahps на по-сенчестомясто за около месец,като в началото не поливаме ,а само пулверизираме - осигуряваме висока въздушна влага на листата ,а почвата поддържаме съвсем леко влажна.НЕ ТОРИМ!

     
Пипер

Пипер

  • Отглеждане на пипер
  • Пиперът е топлолюбиво растение. Развива се нормално в райони където сумарната температура за периода на вегетацията (май-октомври) е не под 3000°С. Семената на пипера покълват при температура над 12°С. Температура под 12°С причинява физиологични смущения на поникналите растения. При температура под 16°С спира нормалното поленообразуване, а при температура под 18°С растежа се забавя.
    Оптималната температура за растеж и развитие на пипера е 18-25°С. Възрастните добре закалени растения понасят до -2°С, докато младите загиват при темпаратура около -0.5°С. Температура над 35°С се отразява неблагоприятно върху растежа, развитието и плододаването на пипера.

    Обича богата, топла, с неутрална реакция почва. Най-подходяща е песъчливо-глинестата или глинесто-песъчливата почва.

    При климатичните условия на България, за да се осигури нормален добив, пиперът се нуждае от напояване. Общото количество вода, което растенията използват за транспирация и се изпарява от почвата от един декар, при нормална гъстота на растенията за една година е 650-700 куб.м. Разпределено неравномерно по сезони, количеството на валежите в различните райони на страната за една година варира от 400-550 куб.м. Това предизвиква нуждата от напояване, за да се осигури нормален добив. При ниска влажност на почвата и въздуха, листата увяхват и загиват, окапват цветовете, спира плодообразуването, плодовете остават дребни и изкривени. При много висока влажност листата пожълтяват и завяхват, поради влошен въздушно-газов режим в почвата.
  •  
  • Напояване на пипер
  • При засаждане на открито първото напояване се извършва при засаждането на растенията. Второто – 5-6 дни след засаждането с 15-20 куб.м./дка.
    До първата беритба, дължината на междуполивния период е 12-15 дни, поливната норма 25-30 куб.м/дка. С нарастването на растенията и началото на беритбата, и покачването на температурите, междуполивния период се намалява до 6-8 дни, а поливната норма се увеличава на 35-40 куб.м/дка. Не се допуска силно засушаване, нито преовлажняване на почвата. За регулиране на почвената влажност е най-добре да се използва капковото напояване.
  •  
  • Засаждане и беритба на пипер
  • Пиперът се отглежда предимно чрез разсад. Необходимо условие за получаването на качествен разсад е поддържането на оптимална температура и влажност на почвата, тя трябва и да е чиста от плевели, а също и добре разрохкана. Около десет дни преди засаждане разсадът се отглежда при по-ниска температура и влажност. Разсадът се изнася на открито, след като е преминала опасността от късни пролетни слани, към които пиперът е много чувствителен.

    Беритбата започва, когато плодовете са достигнали максималния си размер и тегло и имат добре изразен типичен външен вид и вкусови качества. Също така се берат и плодовете, които са нестандартни, нападнати от болести или неприятели, за да не изтощават растенията и разнасят зараза. Тя трябва да се извършва внимателно, защото при небрежно бране се откъсват листа и клонки. Това води до задържане развитието на растението и намаляване на добива.

  •  
  • Торене и подхранване на пипера с течен био тор
  • За обогатяване на почвата преди засаждане на пипера  тя се обработва с  разтвор 1:10 (течен тор: вода), със този разтвор може да се третира почвата и след прибиране на реколтата. За добър начален старт преди да бъдат засяти семената на пипера те могат да се  третират с разтвор 1:50. Семенцата на пипера се потапят в разтвора за 24 часа при температура 18-20° C. След обработката семената на пипера  се засаждат веднага. Останалият разтвор след обработката може да се използва за поливка на засятите семена, разреден с още 50% вода. Обработката на семената на пипера спомага за едновременното поникване на разсада.  Течният био тор се явява био стимулатор и засилва имунната система на растенията, така пипера е по-устойчив на климатични аномалии. Намалява се заболяемостта на пипера от сиво гниене и други вирусни заболявания. Увеличава се количеството цветове, завърза е силен и не пада. Срока на узряване на пипера се съкращава с 4-7 дни. Увеличава се едрината на плодовете и се подобряват техните вкусови качества и външен вид. Използването на течен био тор при пипера увеличава  добива до 30-40%.
    Листно и кореново торене:
       Операция  Фаза на развитие  Доза
     (течен тор: вода)
     Начин на употреба

     Разсадопроизводство
     1-во подхранване  Кръстосване   1:100 (1% разтвор)   Пръскане
     Кореново подхранване  5-7 дни преди разсаждане   1:50 (2% разтвор)   Поливане
      След засаждане  1-во третиране  След засаждане   1:50 (2% разтвор)   Поливане по 100 мл/корен
     2-ро третиране  Начало на цъфтеж  1:100 (1% разтвор)  Пръскане
     3-то третиране  Масов завърз  1:100 (1% разтвор)  Пръскане


Праз лук

Праз лук

  • Отглеждане на праз
  • Празът е светлолюбиво и студоустойчиво растение. Семената му започват да поникват при 2-5° С, а оптималната температура е 18-20° С. Добре вкоренените растения лесно презимуват под снежната покривка и издържат значително понижаване на температурата. Върху открити места обаче и без снежна покривка при температура под -15°С растенията лесно измръзват.
    Празът е изключително влаголюбиво растение и изисква редовно напояване. Най-добрият метод за това е капковото напояване.
    Подходящи почви за отглеждане на праза са дълбоките, влагоемни и богати на органични вещества песъчливо-глинести почви.
    Празът може да бъде отгледан чрез предварително произведен разсад или чрез пряка сеитба на семената. Разсадът се отглежда на открита леха с южно изложение и защитена от ветровете. Семената се засяват по възможност по-рано напролет. За 1 кв. м се изразходват 8-10 г. При нормални условия и добри грижи разсадът е готов за засаждане през първата половина на юни. Засажда се не по-късно от средата на юли.
страница
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13