ВОДА СОФИЯ 2011: Щанд на Аквамат 2000 ООД

ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ - Британското посолство в София

Британското посолство в София намалява въглеродните си емисии със зелена стратегия Британското посолство постигна 8% намаление на въглеродните си емисии и спести 13 600 лв. Намалението на потреблението на вода с 41% е един от най-големите успехи на зелената програма на посолството. През 2009-2010 г. са постигнати повечето от годишните екологични цели, поставени в дългосрочната стратегия за намаляване на въздействието върху околната среда, отчитат от дипломатическата мисия.
През периода е постигнато и 14% намаление на потреблението на електроенергия чрез замяна на електрически крушки в резиденцията с енергийно спестяващи, закупуване на електрическо и електронно оборудване с висок клас енергийна ефективност и изключване на компютрите в извънработно време. Чрез изключване на топлоподаването в извънработно време е реализирано 4% намаление на потреблението на
топлоенергия в посолството.

Секторът не е реформиран поради сблъсък на интереси

Доц. Стефан Модев, декан на Хидротехническия факултет на Университета по архитектура, строителство и геодезия:

Секторът не е реформиран поради сблъсък на интереси

Доц. д-р инж. Стефан Модев е завършил специалност "Хидромелиоративно строителство" във ВИАС, където е преподавател от 1970 г. досега. В момента е декан на Хидротехническия факултет, зам.-председател на Националния комитет по хидрология към ЮНЕСКО и на голям брой национални експертни комисии в сектора.

Доц. Модев, в момента се подготвя водната стратегия, какво очаквате от нея?
- Водна стратегия беше приета и от миналото правителство. В подготовката на документа сега участват същите експерти и като цяло съм скептично настроен. Преди 14 години Министерският съвет също прие стратегия за използване на водните ресурси. Все пак предполагам, че сегашният документ ще бъде по-силно ориентиран към качествената страна на водите, където сме много изостанали - 60% от нашите води са силно замърсени и трябва да се очистят не само защото реките ни са трансгранични. Европа също прие две големи програми в областта, едната от които е за река Дунав и водосборния й басейн.

Кои са основните проблеми във водния сектор?
- Секторът не е реформиран, защото има много битки и интереси. А проблемите са ужасяващо много. Над 100 пречиствателни станции трябва да бъдат построени през следващите 5-8 години, колкото досега няма в България - да се проектират, да бъдат построени и да влязат в експлоатация. Как ще стане това - не е ясно.

България има за подмяна около 40 хил. км водоснабдителни тръби, което е изключително много.
Хидромелиоративното строителство например беше най-силно ударено през времето на прехода - около 30 млрд. лева са щетите от откраднати, демонтирани, продадени системи и съоръжения.
А България не е от най-богатите на води държави. Например няма достатъчно вода за София. Ресурсите в момента могат да захранват до 2.5 млн. души. Комплексът "Рила" беше спрян с решение на парламента. Трябва да бъдат обсъдени възможностите за оползотворяване на водите на граничните реки като Места, Арда, Марица, Струма, Доспат. В момента например сме длъжни да осигуряваме поне 29% от водите на Места за Гърция. Има възможност за съвместни проекти обаче с Гърция по река Доспат например около границата. Водите са елемент на националната сигурност. Трябва и съседните държави да участват в разходите по поддръжката на реките, защото България е инвестирала в язовири, корекции на реки, залесителни дейности и др.

Ще припомня, че през 1942 г. България има над 90% неводоснабдени селища. През 1948 г. започва усилено изграждане на водохранилища като язовирите "Искър" , "Бели Искър", "Ал. Стамболийски", "Копринка" и др.

За периода 1950-1980 г. са построени над 3000 язовира с върховно усилие. Тогава пътищата са били на заден план, сега идва техният ред, макар че има изследвания в други държави, че бъдещето ще бъде на други видове транспорт. Но и за там тези средства в момента са недостатъчни - след като извън България цените на километър са по над 10 милиона, а у нас само 3 милиона.

Какво е състоянието на водоснабдителната мрежа в страната и загубите на вода?
- През 1956-1958 г. беше изграден завод "Вулкан", с чиито азбестоциментови тръби бяха осигурени системите за основното водоснабдяване в страната. Така за 20-30 години България получи порядъчна водопроводна мрежа. Тогава обаче имаше едно правило - на 10 км нов водопровод - подмяна на 10 км стар, защото се е знаело за качеството на тръбите. Те се оказаха не толкова трайни и сега причиняват голям брой аварии в цялата страна.

В София например има към 1200 км такива тръби. Подмяната им трябва да става на основата на проекти, да се сменят и всички връзки със сградите. Теоретично е възможно да се подменят годишно 60-70 км в столицата, защото това засяга всички други инфраструктури под земята и е свързано с разкопаване. В държави като САЩ обаче, в Ню Йорк всички комуникации са поместени в тунели под града - канал, водопровод отляво, отдясно - телефон, ток, и при повреди не се разкопава. По подобен начин в България е работено само по отсечката между Хасково и Димитровград.

Днес имаме отчайващо голямо количество физически загуби на вода - 30-40%, числото в другите столици е 10-15%. Цитираните над 60% загуби са на база подадена вода, фактурирана вода, където се намесват и други фактори като несъвпадението между отчитането на общия и на домашните водомери. Населението няма пари да си ремонтира инсталациите и водомерите или пък често нехае.
Борил съм се многократно в законите да бъде записано, че водата е стока, а не подарък от природата. Ако се вложат 500 млн. лева в "Цанков камък", как може после водата да бъде безплатна? Може да е скъпо, но това е стойността, пресметната от най-добрите експерти.

Университетът подготвя бъдещите кадри, как върви академичният процес?
- Едва сега започваме да изкарваме по стотина души годишно от хидрофакултета. Преди това завършваха 15-30 човека от приети 100 души след редукцията през 1992 г. В момента приемаме 200 човека по три специалности - ВиК, ХМС и ХТС, и немскоезичната "Хидростроителство" съвместно с Техническия университет - Виена.

Тази година за първи път не можем да попълним бройката поради липса на качествени кандидати. Строителството е тежък сектор, специалистът трябва да познава целия процес, а следването е тежко и напливът не е като за право или икономика.
Освен това може би най-умните български младежи отиват в чужбина. В Германия например има голям дефицит на работни места в строителния и хидротехническия сектор и държавата предлага много добри условия, за да привлича кадри, по различни съобщения става дума за нужди от около 60 хил. души. Великобритания също има протекционистична политика за привличане на квалифицирани кадри и студенти.

Как могат да бъдат осигурени инвестиции за сектора?
- Парите за инвестиции на ВиК дружествата могат да бъдат намерени от цената на водата, която обаче се регулира от ДКЕВР. Бюджетното финансиране зависи от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което е с орязани финанси в момента.

Водните обекти не са евтини. А какъв е примерът от магистралите - цените са толкова ниски, че не знам как ще ги изпълнят и какво ще стане след 20-30 години. Например магистрала "Тракия" върви по равното, но там има стотици канали, които преминават под пътя. Много трудна е връзката бетон - почва, тя се прави с последователни уплътнения на по десетина сантиметра със специални валяци. Теренът е доста разнороден и магистралата наистина може да започне да потъва един ден. Строителят обаче се съобразява изключително и единствено с проекта.

При европейските фондове ще бъде добре част от парите да се дават авансово, защото бюджетните институции нямат средства за подготовка и проектиране. Това е големият проблем - първоначалното разплащане, преди да бъде извършена оценка на разходите и те да бъдат възстановени. Става омагьосан кръг. Например има международен проект за река Дунав за 7 млн. евро, в чиято подготовка участвам и аз, а УАСГ и българската държава нямат средства за съучастие - нито от МОСВ, нито от МОМН.

На концесия не трябва да се отдават монополни права като водоснабдяване и енергетика, редица водещи икономисти имат такова становище.
Интересен пример е Израел - за всеки селскостопански продукт се плаща водна такса - като пътния данък. Така се събира добър фонд за водните системи.

Как ще коментирате създаваните в момента водни асоциации и регулацията на сектора?
- Проблемите могат да се решат с уедряване и централизация. Пак един пример от Израел - там има силно централизирано управление на водите с една национална водоснабдителна компания с председател, избиран от Кнесета с мандат от 7 години, за да е независим. Нашите закони не позволяват това.

Асоциациите имат задачата да създадат една обща система на управление на водния ресурс чрез държавните или общинские дружества. У нас в момента напоителните системи са към министерството на земеделието, водните централи - към енергийното ведомство, минералните води - към здравеопазването.

Водният сектор трябва да си прави цените сам, не да ги определя ДКЕВР. Или да се създаде едно министерство на водите - за всички води, за ВиК, за напояване, за енергетика, минерални, каквито идеи е имало в миналото, но това е скъпо начинание.

/Източник: в-к Строителство Градът/

От 2011 г. ще се плащат агросубсидии за земи в НАТУРА 2000

1,1 млрд. лева са изплатени по Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. (ПРСР) от началото на прилагането до края на септември 2010 г. До този момент сключените инвестиционни договори са 7 491, а заедно с подадените заявления за компенсаторни плащания по ос 2 от ПРСР, общият брой на заявленията е 111 536. До края на месец септември одобрените заявления са 112 636 на 2,1 млрд. лева, по които субсидията се очаква да надхвърли 1,6 млрд. лева. Това беше отчетено по време на заседанието на Комитета по наблюдение на програмата, съобщиха от Министерството на земеделието и храните. Заседанието бе председателствано от заместник-министъра Светлана Боянова.
От началото на следващата година ще стартира новата Мярка 213 „Плащания по Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕС”. Тя има за цел да компенсира земеделските стопани за загубите, които те търпят при прилагането на Директивата за местообитанията и Директивата за птиците, както и да ги поощри да спазват дейностите и забраните, разписани в заповедите за обявяване на защитените зони Натура 2000. В България защитените зони Натура 2000 обхващат 33,8% от територията на страната.

Предвижда се нивата на компенсиране на земеделските стопани по мярка 213 да достигат 200 евро на хектар годишно в зависимост от прилаганите дейности. Право на субсидия имат стопаните, чиито земи попадат в обхвата на Натура 2000, регистрирани са в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) и стопанисват минимум 0,3 хектара.

Членовете на Комитета по наблюдение одобриха увеличаване на компенсаторните плащания по три от мерките в ос 2 на ПРСР - 214 „Агроекологични плащания”, 211 „Плащания на природни ограничения на фермери в планинските райони” и 212 „Плащания на фермери в райони с ограничения, различни от планинските райони”. По двете мерки за компенсиране на стопани в необлагодетелствани райони за пръв път се въвежда плащане и за парцели над 100 хектара. По мярка 211 за площите над 100 хектара компенсацията ще бъде 70 евро на хектар. По мярка 212 „Плащания на фермери в райони с ограничения, различни от планинските райони” за над 100 хка нивото на плащане ще бъде 20 евро на хектар.

„Повишаването на интереса на земеделските стопани и по-доброто усвояване на средствата по компенсаторните мерки от ПРСР е основен приоритет на екипа на Министерството на земеделието и храните”, заяви при откриване на заседанието заместник-министър Светлана Боянова. Тя подчерта, че още в края на годината ще започне сериозна информационна кампания, насочена към популяризиране на възможностите за кандидатстване по т.нар. компенсаторни мерки от програмата.

Сред основните въпроси, обсъдени по време на днешното заседание на Комитета по наблюдение, бяха възможностите за прехвърляне на неусвоения бюджет по мярка 611 „Доплащания към националните плащания”, която приключи в края на 2009 г., към бюджета на мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства”. Решението на Комитета ще бъде включено в шестата нотификация (промяна) на ПРСР, която ще бъде изпратена за одобрение в Европейската комисия.

Комитетът по наблюдение одобри и предложението за комбиниране на договорените с ЕК държавни помощи за животновъдните ферми за отглеждане на кокошки-носачки и за производство и съхранение на мляко с възможностите за инвестиции по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства”. По този начин инвестиции, свързани с достигане на стандартите при производството на сурово мляко и за хуманно отношение към кокошки-носачки, кандидатите по мярка 121 ще могат да получат надбавка към размера на субсидията си, която варира между 10 и 25% в зависимост от вида инвестиции и местоположението на животновъдните обекти, както и от това, дали кандидатите за подпомагане отговарят на условията за млади фермери.

Участниците в заседанието на Комитета по наблюдение приеха също инвестиционните предложения в сектора производство на плодове и зеленчуци да имат приоритет и да получават повече точки при класирането от Държавен фонд „Земеделие”. Целта на промяната е да се стимулира родното производство, тъй като това е единственият сектор от българското земеделие, при който вносът надвишава износа. Салдото при зеленчуците е минус 56,3 млн. лева за 2009 г., а при плодовете - минус 47,2 млн. лева.

Промени по мярка 121 „Модернизиране наземеделските стопанства” има и по отношение на подпомагането на пчеларите. Досега по мярката за закупуване на нови празни кошери можеха да кандидатстват пчелари с над 100 пчелни семейства. Собствениците на по-малки пчелини бяха подпомагани по Националната програма по пчеларство. По инициатива на Комитета по наблюдение Управляващият орган на ПРСР ще предложи на Брюксел по мярка 121 да се подпомагат собствениците на пчелни семейства с над 150 кошера. Стопаните с по-малък брой семейства ще имат право на финансиране по Националната програма по пчеларство.

Приоритет при обработката и класирането по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства” ще имат и проекти на земеделски стопани, получили финансиране по мярка 141 „Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране”, стана ясно по време на заседанието на Комитета по наблюдение. По мярка 141 бе решено да отпадне и изискването за максимална възраст от 60 години за кандидатите, като целта е да се увеличи броят на допустимите за подпомагане земеделски производители. Също с цел разширяване обхвата на мярка 141 „Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране” Управляващият орган на ПРСР предлага фермерите да представят документ за ползване само на тази земя, с която се участва при формирането на минимален икономически размер на стопанството – т.е. на 1 икономическа единица.

За полупазарните стопанства се предвижда допълнителна подкрепа и чрез разширяване на комплекта съветнически услуги по по мярка 143 „Предоставяне на съвети и консултиране в земеделието в България и Румъния”. Фермерите, които са получили финансиране по мярка 141, ще могат да ползват допълнителни съвети от Националната служба за съвети в земеделието. Те ще ползват консултации за кандидатстване по мярка 214 „Агроекологични плащания”, за изпълнение на одобрения проект по мярка 141 и водене на счетоводството, както и специфични съвети в областта на животновъдството и растениевъдството.

Изменения се предвиждат и по мярка 142 „Създаване на организации на производители”. Освен физически лица и еднолични търговци, до 50% от общия брой на членовете на организацията ще могат да бъдат юридически лица (с изключение на юридическите лица с нестопанска цел).



/Източник: ИА ФОКУС/